Выбрать главу

— Носи я за всеки случай — прошепна тя. Той я взе и я нагласи в косата си. Донхад извади още една и я постави на своята глава.

Бяха облечени с жълти наметала, каквито носеха пазачите на храма. Наметалата и фактът, че бяха придружени от един от върховните жреци, щяха да им осигурят достъп в храма, който бе охраняван от Водачи. Пък и защо не, след като жреците бяха извън всякакво подозрение — също както и Водачите.

Когато влязоха в храма, Донхад трябваше да признае, че е истински впечатлена. Този на тяхната планета бе разрушен още през първата година на Революцията, изравнен от множество атомни експлозии, които бяха предизвикали измирането на огромна част от населението на планетата. Взривът им бе дал начало на Революцията.

Донхад и Гуалкмай си даваха сметка, че този свят е още много далеч от възможността да се бори срещу аирлианците, и затова бяха решили да предприемат съвършено различен начин на действие. Тази нощ смятаха да поставят началото. Прекосиха храма и влязоха в кулата. Донхад знаеше, че аирлианците предпочитаха да живеят в подземия — дали защото расата им бе възникнала под земята, или заради по-голямата сигурност. Изглежда бяха напълно уверени във властта си, след като бяха оставили на жреците и Водачите да охраняват компютъра Главен страж.

Тримата се заизкачваха по спиралната платформа по вътрешната стена на кулата. Отне им един час да се изкачат догоре. Катеренето премина в мълчание и след като бяха пропуснати от часовоите в подножието, те не срещнаха никого повече. На няколко пъти Джобб използва медальона си, за да отваря преградилите пътя им плъзгащи се врати. Когато и последната стена се отмести, те се озоваха в конусообразно помещение, насред което върху черна платформа се издигаше триметровата пирамида. Повърхността й сияеше, сякаш излъчваше пулсираща енергия.

Гуалкмай протегна ръка и спря Донхад, която бе понечила да продължи напред. Той й показа отвора, който заобикаляше пирамидата — ако беше пропаднала в него, щеше да лети чак до дъното. Единственият достъп до пирамидата бе по тясно мостче, в средата на което бе поставен кристален блок, висок близо метър. В блока бе забоден меч, от който стърчеше само дръжката. От опита, натрупан на тяхната планета, двамата знаеха, че това устройство всъщност контролира работата на Главния страж. Донхад пристъпи напред и положи ръка върху дръжката на меча.

— Какво правиш? — извика приглушено Гуалкмай.

Донхад не отговори, втренчила поглед в сияещата повърхност на компютъра. Само вдигна ръка и провери дали сребърната верижка е още в косите й.

— Ако го изключиш, те веднага ще дойдат — предупреди я Гуалкмай. — Не можем да се борим срещу тях. Ще ни убият и пак ще го пуснат.

Донхад знаеше, че е прав. Но нямаше сили да вдигне ръка. Мечът беше ключ. Ключ за достъп към Главния страж, който бе сърцето на аирлианската мощ. Тя позволи на Гуалкмай да вдигне ръката й от дръжката.

— Не виждам ножницата — рече, докато се оглеждаше. — Стражът ще бъде изключен само ако мечът бъде прибран в ножницата.

Гуалкмай продължаваше да държи ръката й и да я наблюдава внимателно.

— Всичко е наред — увери го тя.

След това заобиколи кристала и се приближи към стража. Въздухът в непосредствена близост до пирамидата изглеждаше сгъстен и сякаш я притискаше и поглъщаше. Тя се пресегна към пулсиращата повърхност на пирамидата, въпреки че умът й крещеше да не го прави. Нямаше друг избор — тя бе единственият учен на тази планета и това бе нейна задача.

От повърхността на пирамидата се надигна златисто сияние, което обгърна тялото й. Донхад се изпъна и пред погледа й преминаха поредица от „видения“. Планети. Величествени космически сражения между кораба-майка и „хищни нокти“ на аирлианците и Бойни ядра на Гъмжилото. Имаше и други космически раси, някои от тях воюваха с аирлианците, други бяха техни търговски партньори. Неща, които не можеше да разбере за „милисекундите“, през които й ги показваха.

Въпреки сребърната верига трябваше да използва цялата сила на волята си, за да запази контрол върху инфовръзката. Беше изучавала информацията, извлечена от стража на нейната планета, но никога досега не бе влизала в директна връзка с аирлиански компютър. Имаше ясна представа как действа, но реалността се оказа далеч по-различна.

Все пак с подкрепата на Гуалкмай, който бе положил ръка на рамото й, тя успя да укроти бясно сменящите се видения. След това се съсредоточи върху връзките в компютъра. Намери канала към предавателната станция на Марс, която бяха засекли по време на полета към Земята. Състоеше се от огромна сателитна чиния със зелен кристал в центъра. Това бе предавателят.