Обработката на желязо не беше напреднала значително за времето, което бяха прекарали в черните цилиндри. Гуалкмай не можа да открие по-добър от неговия меч. Всъщност нещата изглежда се бяха влошили. Всички, които познаваха, бяха измрели отдавна, но за щастие черният пазар още съществуваше и дори процъфтяваше. Човешката алчност не се бе променила за петстотин години.
Този път започнаха интеграцията си от периферията на човешкото общество и далеч по-внимателно. Научиха, че аирлианците рядко се показват извън двореца и че дори жреците и Водачите са се изолирали от простосмъртното население.
Историите за Граала и обещанията за вечен живот срещу покорност и сляпо подчинение се бяха превърнали в мит, сякаш аирлианците вече не се интересуваха в какво вярват хората. Донхад го прие като знак, че планът й е успял — изгубили връзка с командването, аирлианците изглежда нямаха представа кога трябва да преминат към следващия етап.
Надяваше се, че тази изолация ще ги кара да се чувстват потиснати и неуверени.
Но надеждите й се оправдаха само до известна степен. Всъщност аирлианците бяха доволни, че се намират встрани от изтощителната война с Гъмжилото и че са заобиколени от същества, които ги почитат като богове. Все още имаше доста голям брой жреци и Водачи, но задачата им бе по-скоро да слугуват на своите господари и да разпростират властта им над останалия свят.
Донхад бе доволна, че поне в известна степен е повлияла върху осъществяването на плана. Тя обаче не се съмняваше, че скоро Империята ще се поинтересува от съдбата на този малък далечен пост.
Сега двамата с Гуалкмай можеха да направят само едно — да чакат.
Стражът на Марс поддържаше контакт не само с Главния страж на Земята и с ретранслатора, но и с цяла мрежа от датчици върху повърхността на планетата. Не беше необходимо да са много усъвършенствани, за да засекат приближаващия се кораб още когато наближаваше външните предели на Слънчевата система, особено след като той не направи никакъв опит да се прикрие.
Това беше аирлиански кораб-майка, който летеше на субсветлинен вектор през Слънчевата система, насочен към Земята. Снижаваше скоростта си постепенно и щеше да изгуби за това цели десет години — но по-добре така, отколкото да бъде засечен от разузнавателни кораби на Гъмжилото. Върху носовата му част бяха прикачени девет по-малки кораба с формата на мечи лапи, известни като „хищните нокти“ — предназначени да защитават кораба-майка и да нанасят светкавични удари върху други космически съдове и планети. Те не можеха да летят със свръхсветлинна скорост и затова при дълги полети ги прикрепяха от външната страна на кораба-майка.
С приближаване до Марс от кораба-майка бе изпратен команден сигнал до марсианския страж — и бе осъществена постоянна връзка. Корабът-майка започна да тегли и анализира съхранената информация. Фалшивата предавателна програма, въведена от Донхад, скоро бе открита и неутрализирана.
Тъй като единственият упълномощен да въвежда програми в Главния страж бе аирлианският Върховен комисар на Земята, взе се решение, че това е негово дело. Имаше само една причина да бъде използвана подобна програма — да бъдат измамени аирлианците на планетата, че се поддържа постоянна връзка с Империята, докато на практика решенията вземаше само комисарят.
Действие, което се равняваше на предателство. Друго обяснение не съществуваше.
Артад, командирът на кораба-майка, стигна до този извод само няколко минути след като се запозна с информацията и веднага издаде няколко заповеди.
Малко след като подминаха орбитата на Плутон „хищните нокти“ се отделиха от кораба-майка и заеха отбранителна позиция.
На Земята първият тревожен сигнал бе получен от Главния страж. Двамата аирлианци, които бяха на смяна, побързаха да събудят Върховния комисар Аспасия от поредния му хибернационен сън. Той незабавно се разпореди да му донесат Екскалибур, който охраняваше Главния страж.
С меч в ръка Аспасия нахълта в контролната зала, разположена под най-високата кула, която имаше формата на сфера. Веднага щом влезе вратата зад него се затвори херметично. Той се приближи към кристала в центъра на помещението и постави меча в него. Стените на сферата оживяха и върху тях се появи картина, предавана от върха на най-високата кула.
Аспасия положи ръце върху дръжката на меча и натисна. Заредиха се нови картини, този път предавани от разположени на различни места датчици. Първото, което видя, бе приближаващият се кораб-майка и заелите бойна формация „хищни нокти“. Той знаеше какво означава това разположение на корабите — нямаше да има преговори. Който и да командваше кораба-майка, щеше първо да стреля, а сетне да обсъжда.