Но какво да обсъжда?
Аспасия поиска пряка връзка с Главния страж. Той откри запитванията от приближаващия се кораб и ответната информация. За миг беше като парализиран. Кой си бе позволил да въвежда програми в Стража? Едва сега той осъзна, че неговият пост не е осъществявал контакт с Империята в продължение на цели петстотин години.
Нищо чудно, че там горе летяха „хищни нокти“. Беше прекарал 99 процента от тези последни петстотин години в хибернационен сън и му се струваше, че са минали като миг.
На стената пред него замига червена точка, която се разтегли в линия и накрая прерасна в изображението на аирлианец. Още щом позна образа, Аспасия си даде сметка, че има и други причини за толкова бързото разполагане на бойните кораби.
— Артад! — произнесе тихо.
— Измина много време, Върховни комисарю Аспасия — отвърна Артад. — Освен това бъди така добър да се обръщаш към мен с настоящата ми титла: адмирал Артад.
— Липсата на връзка не беше по моя… — поде Аспасия, но бе прекъснат.
— Ти си Върховен комисар. Имаш само едно задължение и то е да подготвиш „разсада“ на тази планета за бойни действия срещу врага. Но според сведенията от моите скенери все още ги държиш на Първо ниво, въпреки че от Империята са ти пратили заповед да преминеш към следващата фаза.
— Не съм получавал… — заговори Аспасия, но за втори път бе прекъснат.
— Ти си Върховен комисар. Ти носиш отговорност за всичко. Не си осъществявал връзка по-дълго време, отколкото ти е позволено. Смятахме, че причината за това е нападение на Гъмжилото. Моят кораб бе отклонен от изключително важна мисия, за да провери дали Древният враг не е осуетил опитите ни за заселване на тази планета. А с пристигането се натъквам на измама и провал.
Аспасия мълчеше. Двамата с Артад бяха служили заедно преди много време, когато Артад все още бе само младши командир. Още от самото начало изпитваха взаимна ненавист. А после се намеси Харах. Беше годеница на Артад, но двамата така и не свързаха живота си. По-късно я пратиха на този далечен пост. И тя избра Аспасия.
— Харах спи — рече накрая Аспасия. — Адмирале… — добави той.
— Не ме интересува — отвърна Артад, но Аспасия долови неискреност в гласа му и едва сдържа смеха си.
— Няма да посмееш да използваш оръжията на кораба, адмирале. Инак ще доведеш Гъмжилото тук.
— Ще правя каквото си искам.
— Така да бъде.
Аспасия прекъсна връзката. Изображението на Артад се стопи и върху стената на сферата отново се появиха приближаващите се кораби. Аспасия продължаваше да се чуди що за странна игра е започнала. Въпреки че бяха изминали хиляди години от последната им среща с Артад, той знаеше, че почти нищо в отношенията им не се е променило. Аспасия открай време бе противник на плана за заселване на планети. Аирлианските учени смятаха, че Гъмжилото всъщност е форма на оръжие, създадено от друга раса. Оръжие, което изглежда в края на краищата се бе обърнало срещу създателите си. Някои учени предполагаха, че с разселването на планетите и отглеждането на хора може да се постигне същият неочакван и нежелан ефект. Тъкмо поради тази причина бе въведено ограничение за населението, което можеше да бъде премахнато само с употребата на Граала.
Артад бе сред поддръжниците на тази програма, а Аспасия — сред опозиционерите. И когато във висшите кръгове на властта бе взето решение програмата да се развива с пълна сила, звездата на Артад изгря. А Аспасия бе пратен на този далечен пост. Той не се съмняваше, че зад назначението му стои самият Артад, който обаче едва ли бе очаквал, че Харах ще тръгне с Аспасия.
Игра, интриги и сфери на влияние, мислеше си Аспасия, докато корабът на Артад се приближаваше. Неговият кораб-майка бе скрит дълбоко в недрата на острова, а „хищните нокти“ бяха разположени на Марс. Аспасия завъртя дръжката на меча, свърза се с Главния страж и издаде поредица от заповеди.
Донхад се събуди от нежно побутване. Гуалкмай я дърпаше заръката.
— Започва се.
Тя се надигна и последните остатъци на сънливост я напуснаха мигновено.
— Какво се започва?
— Централният остров е скрит от защитна стена — обясни Гуалкмай. — Никой не може да влиза, нито да излиза.
— Едва ли са го направили, за да се защитават от хората. При това ниво на развитие няма с какво да ги заплашат. — Донхад знаеше, че Гуалкмай вече се е досетил за това. — Въпросът е — други аирлианци или Гъмжилото?