— Трудно е да се определи кое е по-лошото — промърмори Гуалкмай.
— Ако е Древният враг, можем да смятаме всичко за изгубено.
— Тогава дано да са аирлианците — обяви Гуалкмай с несекващ оптимизъм. — Но който и да е, не идва с мир, щом вдигат щита.
Донхад се загърна в наметалото и нагласи затъкнатите в колана кинжали.
— Да вървим.
Навън всичко бе обгърнато в утринна мъгла. Улиците бяха изпълнени с развълнувани хора, които възбудено обсъждаха промяната. Никой не бе виждал досега защитната стена на аирлианците. Донхад бе видяла хиляди да измират при опит да преодолеят такава стена. Тя не пропускаше през себе си нито едно тяло, заредено с енергия — било то органично, или механично. На родния й свят се наложи да прокопаят тунел, за да се доберат до аирлианската база — с цената на много жертви и дълги години. В края на краищата успяха да пренесат под земята атомни оръжия и да ги взривят. От този момент нататък щитът бе заработил срещу аирлианците, задържайки взривната вълна и последващите поражения вътре, докато всичко живо бъде унищожено.
В опит да съберат повече информация Донхад и Гуалкмай решиха да се приближат максимално до преградата. Когато стигнаха най-вътрешния пръстен, те за първи път видяха щита. Той блещукаше под лъчите на изгряващото слънце, идеална полусфера, покриваща като огромен прозрачен похлупак големия остров. Краищата й опираха във водата и вероятно изчезваха под нея. Беше прозрачен, но нямаше никакво съмнение в зловещата му сила.
Малко след това ято чайки се приближиха слепешката към щита, удариха се в него и изпопадаха мъртви в океана. По-късно няколко лодки направиха опит да пресекат преградата, но резултатът бе същият. Високо над щита и кулата се рееше златиста чиния, от която се подаваше златна топка — оръжието на аирлианците за близък бой. По стените и вратите на града бяха застанали на пост Водачи.
— Заели са отбранителна позиция — отбеляза Гуалкмай.
Върху марсианската повърхност, в региона, който по-късно щеше да стане известен като Сидония, имаше три обекта, които не бяха от естествен произход. Първият беше аирлианският предавател — огромна чиния с диаметър три километра, вкопана в склон на планината на дълбочина над километър. Точно в центъра блестеше зелен кристал, който насочваше предаваните, а чинията прихващаше приеманите съобщения.
Недалеч от същата тази планина бяха разположени другите два обекта. Единият беше гигантска пирамида, която се издигаше на сто и петдесет метра над повърхността, а близо до нея правоъгълна шахта се врязваше в терена.
Върхът на пирамидата започна да се разтваря и четирите й страни бавно се отместиха назад. Те достигнаха вертикално положение и продължиха да се разтварят, движени от масивни, хидравлични рамене. Вътрешността на всяка от тези триъгълни страни улавяше лъчите на слънцето и поглъщаше енергията в тях.
Левият край на шахтата започна да изменя цвета си, докато огромният капак, който я покриваше, се плъзгаше встрани. Отдолу се показаха зловещи и страховити очертания — „хищните нокти“ на Аспасия.
Слънчевите колектори започнаха да подават енергия към цялата установка. Дълбоко под земята блеснаха светлини, озаряващи редици от хибернационни и регенеративни цилиндри — общо дванайсет на брой. Черните им похлупаци се повдигнаха и отдолу се показаха лежащите вътре същества. Те се пробуждаха от дългото състояние на стаза, в което бяха поддържани, а през това време Марсианският страж вече подготвяше корабите за действие. Един златист лъч обхождаше корпусите им и активираше всички вътрешни системи.
Отбранителните мерки не останаха скрити от Артад.
За негово нещастие обаче — въпреки внимателното и продължително навлизане в Слънчевата система — движението му също не бе останало незабелязано. В сканиращата сянка зад кърмата на кораба тайно и незабележимо се носеше един съгледвачески кораб на Гъмжилото с форма на паяк — овално тяло и осем стърчащи издатъка. Разузнавачът следваше кораба-майка вече десет години, изчаквайки търпеливо да узнае крайната цел на пътуването. Сензорите му улавяха същите сигнали, които засичаше корабът-майка — от бойните кораби и предавателя на повърхността на четвъртата планета и от аирлианската база, разположена на третата.
От разузнавателния кораб се изискваше да изпраща максимално подробен доклад за всички признаци на разумен живот. Но този път ставаше нещо странно. Гъмжилото познаваше добре своя стар противник, аирлианците, но сега те изглежда се готвеха за бой помежду си. Дали пък причината не бе някой друг, незабележим и за двете страни противник?