Разузнавателният кораб отдели няколко микросекунди в разсъждения над този въпрос, след това реши да следва досегашния курс и да събере още информация, преди да прати доклада на Бойното ядро. Това беше нещо ново, а новото и непознатото винаги безпокояха Гъмжилото.
Артад реши да раздели своя флот. Корабът-майка и четири от „ноктите“ се отправиха към Земята. Други пет „хищни нокти“ се насочиха към Марс. Всички бяха със задействани щитове и готови за стрелба оръдия. Екипажите им бяха заели стрелковите постове.
Първите изстрели между „Ноктите“ бяха разменени на триста хиляди километра от Марс. Както предполагаха и двете страни, резултатът бе натоварени щитове и никакви поражения. Бойните кораби на Артад не забавиха ход, за да продължат сражението, а ускориха своя полет към Червената планета.
Пирамидата, хангарът и енергостанцията бяха защитени и Аспасия не се безпокоеше особено за тях. Той обаче бе отсъствал твърде дълго време — период през който Гъмжилото се бе научило да прониква през защитните прегради на аирлианците. И ето че сега Артад можеше да се възползва от това предимство, до което неговите сънародници се бяха добрали с цената на огромни жертви.
Два от четирите „хищни нокти“ уловиха малък астероид дълъг не повече от триста метра и широк сто — и го задържаха между тях с прехващащи лъчи. Другите два отбиваха атаките на корабите на Аспасия. Аирлианците на Марс, все още малко замаяни от внезапното пробуждане, гледаха с почуда тази битка в космоса между кораби от техния флот.
На около петдесет хиляди километра двата кораба изключиха прехващащите лъчи и астероидът продължи да се носи под въздействието на марсианската гравитация право срещу предавателя. Аирлианците от марсианската база разбраха това, но не изпитаха кой знае какво безпокойство, тъй като смятаха, че са в безопасност зад отбранителния щит.
Но когато астероидът премина безпрепятствено през първия щит, объркването им се смени с ужас. Разполагаха само с няколко секунди, преди астероидът да удари предавателя. Силата е равна на скоростта по масата. Това е физичен закон. Астероидът бе достигнал шеметна скорост, а масата му бе огромна. Всичко това се равняваше на стотици мегатони енергия.
Предавателят изчезна сред ослепителен взрив.
Аспасия не сваляше поглед от сфероидната стена и изображението, изпращано от марсианския страж. Не можеше да повярва, че предавателят е унищожен — щитът беше непроницаем за всякакви форми на живот и силови оръжия. Как би могъл един най-обикновен астероид… Отговорът дойде още в същия миг: астероидът не разполагаше с друга активна сила, освен своята инерция и на повърхността му нямаше живот. Просто и примитивно оръжие, като камъните, с които се замеряха хората. Но ето че бе свършило работа.
Не се съмняваше, че Артад може да направи същото и с Атлантида. И действително, когато погледна отново към екрана, той забеляза, че другите два „нокътя“ са уловили друг, по-голям астероид и се носят право към Земята.
Аспасия побърза да издаде нови заповеди.
Артад виждаше съвсем ясно третата планета върху извития екран в командния пункт на кораба-майка. Синя планета, идеална за живот — поне що се отнася до съществата, създадени от аирлианците.
Тревожен сигнал възвести приближаването на два от „хищните нокти“ на Аспасия. Те размениха златисти лъчеви откоси с „ноктите“ на Артад, без никакви сериозни последствия, но целта им не бяха нито противниковите бойни кораби, нито корабът-майка, а астероидът. Лишен от собствена защита, той избухна и се превърна в облак от ситни камъни.
Артад кимна. Аспасия не беше глупак. Артад нареди на неговия флот да забави ход на сто хиляди километра от планетата. „Ноктите“ на Аспасия се отдръпнаха на двайсет хиляди километра, в зоната между Артад и Земята.
Останките от астероида продължиха да се носят към Земята.
Разузнавателният кораб на Гъмжилото се притаи в сянката на Луната и зачака, наблюдавайки внимателно.
На Атлантида почти целият ден премина без някакво раздвижване в двореца. Щитът продължаваше да си е на мястото, а златистата летяща чиния — да кръжи отгоре. Донхад и Гуалкмай се смесиха с тълпата от няколко хиляди души на брега. Взе да се смрачава, а нищо не се случваше.
Едва малко преди полунощ те забелязаха първите ярки проблясвания в небето. Скоро станаха стотина.