Донхад се възползва от бъркотията, прекоси няколко улици и излезе на градския площад. Тук тълпата отправяше многогласни молитви, миришеше на свещи, пред Водачите имаше купчини от дарове за омилостивяване на боговете. Донхад веднага забеляза, че в двореца не допускаха никого, освен онези, чиито имена един жрец извикваше от списък. Отчаян човечец направи безумен опит да си пробие път през Водачите и веднага бе насечен на парченца. Завладени от паника, хората зад него се помъчиха да отстъпят, но тълпата ги притискаше към двореца.
Когато отново вдигна глава, Донхад забеляза, че между върха на кулата и долната част на кораба-майка се простира метална стълба. Тя се шмугна в една от сградите на площада и се изкатери на покрива, за да види какво става на стълбата. Но беше твърде ниско. Върна се обратно, огледа се и се изкатери на градската стена. Тук имаше малко по-добра възможност да наблюдава. В началото металната стълба бе пуста, ако се изключеха двамата Водачи, които стояха на пост. Скоро обаче те се отместиха и сториха път на неколцина жреци, които изтичаха нагоре и влязоха през отвора в товарния хангар. Дъхът й обаче секна, когато на върха на кулата се появиха четирима жреци, които носеха по двойки и с помощта на дълги пръти нещо, скрито под бяло покривало. Зад тях крачеше пети жрец, облечен в бяла ленена роба, а върху нея елек, обшит със златни ширити. Отгоре бе загърнат в многоцветна дреха, скачена на раменете със скъпоценни камъни. На гърдите си жрецът имаше два джоба и за миг Донхад зърна зеления блясък на онова, което се спотайваше в тях. Този жрец имаше корона от три метални обръча и устата му се движеше, сякаш непрестанно шепнеше молитви или заклинания. Това със сигурност беше самият Върховен жрец.
Донхад знаеше, че присъства на изнасянето на кивота и Граала от храма. И други го бяха видели, защото откъм тълпата долетяха изплашени викове. Всички знаеха какво проповядват жреците — ако кивотът с Граала бъде отнесен, градът е обречен. Новината бързо се разпространяваше из тълпата.
Веднага щом кивотът бе внесен в кораба, на кулата се появиха още жреци и се затичаха нагоре по стълбата. Избраните, на които е позволено да се спасят, помисли си Донхад. Значеше ли това, че ще изоставят храма? Но защо?
На площада настъпи суматоха. Започна бой кой да се добере до кораба. Внезапно отнякъде се появи златиста сфера и Донхад разбра какво ще последва. Сферата увисна над площада от предния й край бликна яркозластист лъч. Площадът бързо се изпразни.
Можеше да има само една причина за всичко това. Аирлианците не смятаха да изоставят базата на произвола на съдбата. Те щяха да я унищожат — също както постъпваха със своите обречени постове на нейната планета.
Донхад се огледа. Едва сега забеляза, че щитът е изключен. Тя побърза към покрайнините на града, докато обмисляше това, на което бе станала свидетел. Щом щитът е изключен, значи заплахата, която доскоро е съществувала, вече е премахната. Дали аирлианците са унищожили онзи, който се е появил? Тя знаеше къде ще намери Гуалкмай сега, след като щитът бе изключен. Трябваше да я чака с кануто при мястото, където канавката се изливаше в морето.
— Погледни — посочи му тя нагоре, когато скочи в лодката.
Стълбата бе прибрана и вратата затворена. Корабът-майка се премести безшумно на нова позиция, на около километър и половина над двореца. Огромните хангарни врати в предния му край се отвориха. Изведнъж през разтворената порта на двореца излетяха два златисти диска. Под тях, задържан с помощта на прехващащ лъч, бе увиснал един предмет, за който Донхад само бе чувала, но никога не го бе виждала — защото на нейната планета този предмет бе унищожен при една от ядрените експлозии, сринали двореца. Това бе масивният Черен сфинкс, чиято дължина от носа до опашката надхвърляше сто метра. Архиварната. Само в нея Граалът и кивотът бяха на сигурно място.
Двете летящи чинии завлякоха Сфинкса право през разтворената врата на хангара и го положиха вътре. Веднага след това се върнаха отново в двореца и изнесоха шестметрова златна пирамида, а сетне още няколко.
— Изкарват и стражите — промърмори Гуалкмай.
— Започват Втори етап — кимна Донхад. — Преселение. — Тя замръзна, когато една от летящите чинии се появи над двореца, теглеща червена пирамида. — Главният страж!