— Значи наистина изоставят това място.
— Най-добре да се махаме оттук — рече Донхад, взе едно от греблата и започна да гребе.
Когато наближиха първия остров от вътрешния пръстен, хангарните врати на кораба-майка се затвориха и той бавно потегли на югоизток. Двамата скочиха на брега и се затичаха към външния пръстен. Някъде по това време корабът-майка се изгуби от погледите им.
Аспасия седеше в командното кресло на своя кораб-майка. Артад бе останал на околоземна орбита, но следеше зорко маневрите му, за да се увери, че всичко протича според уговорката. И двамата знаеха, че ако разузнавателният кораб е успял да прати доклад до Бойното ядро, дните им тук са преброени и шансовете им да оцелеят са минимални. Единственото спасение бе да направят всичко да изглежда така, сякаш аирлианците са изоставили тази слънчева система. За това щяха да помогнат и руините от разрушения предавател на Марс. Може би тогава Ядрото щеше да се задоволи само с хората. От друга страна, с небрежността си Аспасия бе изложил целия план по заселването на тази планета на провал и сега не им оставаше нищо друго, освен да задействат следващата фаза. Щяха да са им нужни поне десет хиляди години, докато достигнат до Четвърти етап, при който можеха да се възползват от плодовете на „засятото“. Огромен период за хората, но не чак толкова за аирлианците, особено при наличието на хибернационните цилиндри.
Корабът на Аспасия тъкмо прелиташе над един пролив, който в по-късни времена щеше да свързва Атлантическия океан със Средиземно море и да носи гръмкото название „Херкулесови колони“. Летяха право към северния бряг на Африка, към едно място, където пълноводна река се вливаше в морето чрез широка делта. Според аирлианските учени това бе едно от най-удобните места за развитието на човешката цивилизация и Аспасия бе пратил своя главен инженер Росту да подготви района много години преди стартирането на Трети етап. Ситуацията сега бе различна, но подготовката щеше да им бъде от полза.
Отправиха се срещу течението на реката, докато стигнаха едно каменно плато, което бе надвиснало над западния бряг. Тук Аспасия нареди да спрат полета. Един изстрел от носовите оръдия на кораба бе достатъчен в скалата да бъде пробит широк тунел. Двата златисти диска излетяха от хангара, понесли отново Черния сфинкс. Те внимателно го спуснаха в още димящата дупка на достатъчна дълбочина горната част на главата да се окаже под земната повърхност. След това се върнаха и пренесоха червената пирамида.
Докато Аспасия наблюдаваше всичко това, в командната зала влязоха шестима негови подчинени и сведоха почтително глави в очакване да получат нареждания. Изида. Озирис. Хор. Амон. Хонс. Себ. Три жени и трима мъже. Всичките млади, в разцвета на силите си.
— Почти се стъмни — заговори Аспасия на езика на аирлианците и посочи с пръст нагоре. — Артад е над нас и следи дали ще изпълним условията на примирието. Не се съмнявам, че ще го наруши, той винаги го прави. Защото ме ненавижда. Ще се опита да ме унищожи, докато спя. От вас се иска да следите за всякаква възможна атака. Бъдете внимателни, защото ще дойде от посока, която не очаквате.
— Ами ако Гъмжилото… — поде Изида.
— Ако Гъмжилото дойде, всички сме обречени. Но появи ли се друг разузнавателен кораб, ще го унищожите. Ясно ли е?
Корабът-майка се снижи почти до каменното плато. От долния му край се протегна една метална стълбичка. На екрана се виждаше как четирима жреци разтоварват кивота.
— Оставям ви най-ценното нещо, което имаме — Граала. Затворете го в Архиварната. Пазете го като зениците на очите си.
— А ключът от Архиварната? — попита Озирис.
Аспасия вдигна един златен скиптър, дълъг трийсет сантиметра. В горния му край имаше лъвска глава с очи от рубини.
— Ключът ще остане при мен.
Всички знаеха какво означава това. Граалът щеше да е при тях, но без възможност да го използват.
Никой не отговори и Аспасия ги изгледа един по един преди да продължи.
— Слушайте ме внимателно. — Той натисна няколко хексагона върху пулта. — Изминалите години не бяха пропилени напразно, макар да ви изглежда другояче. Подготвих това място за стартирането на Втори етап. Под платото има тунели, някои от които са свързани с кухината, в която току-що положихме Архиварната. Ще ги откриете върху плановете, приготвени от Росту. Има и допълнителни помещения, в които ще можете да живеете с всички удобства. Хибернационни цилиндри, храна, термоядрен енергоизточник. Всичко това е монтирано много отдавна от инженер Росту.