Най-сетне корабът стигна до един пуст и негостоприемен район в Северна Америка. Отново с помощта на оръжията Аспасия изкопа гигантска дупка в склоновете на висока планина — достатъчно голяма, за да побере кораба-майка. После дойде време за Росту и неговите помощници да подготвят подземния хангар и да монтират вътре огромна шейна, върху която положиха кораба.
Росту се зае с градежа на каменна стена, подсилена с метални пръти, която да запуши входа на кухината. След това на различни места из планината бяха монтирани маскиращи устройства срещу сканиране от въздуха.
Аспасия задейства един авариен маяк на борда на кораба-майка и напусна кухината през един от тунелите, прокарани от Росту. Когато и този тунел бе затворен, той се качи в един от златистите дискове и се отправи към Атлантида.
От семената, които бе разпръснал из цялата планета, след хиляди години щеше да израсте една нова цивилизация.
Целият ден Донхад и Гуалкмай прекараха на един от островите от външния пръстен. Опитваха се да се качат на някой от отплаващите кораби, но всички съдове бяха претъпкани. Всъщност след първоначалния шок мнозина от жителите на външните острови се отправиха с лодките си към Атлантида. Пред храма се бе събрала огромна тълпа, която отправяше молитви към невидимите богове, заклевайки ги да се върнат. След като не получиха отговор, хората само удвоиха усилията си, сякаш това можеше да промени нещата. Вратите на храма бяха затворени, не се виждаха нито жреци, нито Водачи.
Донхад и Гуалкмай най-сетне попаднаха на кораб, на който имаше свободни места. Цената, която им поискаха, бе безобразна, но Донхад плати, без да се пазари. Капитанът обяви, че ще отплават едва на сутринта, тъй като моряците се страхували от тъмнината. Макар че очакваше неприятности, Донхад се примири, за да не привлича вниманието върху себе си.
При изгрев слънце всички с изненада откриха, че над храма е увиснал гигантски кораб-майка. Вероятно бе пристигнал по тъмно. Щом се развидели, корабът започна да се спуска, приветстван от възторжените възгласи на тълпата. Но нещастниците не знаеха, че пристига Артад, за да осъществи последната част от примирието.
За всеобща изненада корабът не спусна стълба към върха на кулата, а я заобиколи и се снижи над полето отвъд градските стени. Една от хангарните врати се разтвори и от нея бе спусната метална стълба.
Гуалкмай, който се бе покачил на мачтата, за да вижда по-добре, предаваше всичко на Донхад.
— Какво става? — попита тя нетърпеливо. — Появи ли се някой?
— Не. Никакво движение. Тълпата продължава да расте, но от кораба не се показва никой.
Донхад се намръщи. Тя се обърна към капитана.
— Време е да тръгваме. Слънцето се показа.
Капитанът кимна пренебрежително, но побърза да издаде заповеди на хората си. Развързаха въжетата, с които се придържаха за пристана, и гребците натиснаха веслата под равномерните удари на тъпана.
— Двама души се качиха по стълбичката и изчезнаха вътре — извика Гуалкмай.
Веднага щом излязоха от залива капитанът се разпореди да вдигнат платната. При рязкото накланяне на кораба Гуалкмай едва не падна. Той засенчи очи с длан.
— Връщат се — извика. — Махат на хората да се качват на борда.
— На твое място щях да подкарам тая черупка с всичка сила — рече Донхад на капитана.
— Хората тичат към кораба — докладваше Гуалкмай. — Какво ли става? Та те са няколко хиляди!
— Аирлианците си прибират реколтата — отвърна Донхад.
Същата нощ Аспасия се върна на Атлантида с летящата чиния. Той събра последната група от своите хора и заедно с тях слезе в подземния хангар, където се качиха на седемте „хищни нокти“, които се бяха върнали на Земята. От командния център на своя кораб Аспасия можеше да наблюдава как Артад прибира последните жители на Атлантида. Това не се включваше в примирието, но Аспасия знаеше, че Артад е следил внимателно неговите ходове и сега предприема контрамерки. Изведнъж металната стълба започна да се прибира в хангара и навън останаха последните десетина нещастници.
— Старт! — нареди Аспасия.
Вратите на подземния хангар се разтвориха. „Хищните нокти“ излетяха право нагоре, отдалечавайки се с шеметна скорост от Земята.