Стражът от планината Синай бе докладвал, че Сянката е заминал да разследва това неочаквано активиране на ключа и възнамерява да го открие и да го върне в Архиварната заедно с Граала, както изискваше Примирието от Атлантида. Но времето течеше, а от Сянката нямаше и вест.
Извънземният компютър анализира всички възможности. Сянката можеше да е убит, а замяната му трябваше да се появи най-рано след три земни години. А би могъл все още да следва предначерталия план, но да се е изправил пред неочаквани трудности. Съществуваше трета възможност — да действа в противоречие с предварителното споразумение и в свой личен интерес.
Компютърът не изпитваше никакви чувства, докато обмисляше всички възможности. Беше създаден да анализира наличната информация и да предприема необходимите действия. Той приключи работа с по едно решение за всяка възможност. Дълбоко под земята, в един тунел, където бяха подредени десетина хибернационни цилиндъра, на пултовете на два от тях премигнаха зелени светлини. Похлупаците им се повдигнаха.
От цилиндрите излязоха двама аирлианци. Те се облякоха, сетне отидоха при стража компютър и опряха длани върху пулсиращата му повърхност. След като бяха въведени в курса на последните събития на Земята, единият от тях се прехвърли при друг пулт, където натисна няколко шестоъгълни бутона. В страничната част на пулта се появи отвор, в който бе поставен скиптър с лъвска глава и сияещи рубиненочервени очи. Аирлианецът взе скиптъра, постави го в една метална кутия и я пъхна в колана си.
След като напуснаха залата на компютъра, двамата продължиха по коридора към просторен подземен хангар. Тук бяха наредени девет кораба с издължени линии, високи двеста метра и широки двайсет в основата — „хищните нокти“, бойните кораби към кораба-майка. Двамата аирлианци влязоха в един от „ноктите“. Покривът на хангара се плъзна встрани и „нокътят“ се издигна, набирайки скорост в марсианското небе.
Само веднъж преди това бяха използвани всички „нокти“ — когато Онези, които чакат, се бяха опитали да построят междузвезден предавател на планината близнак на Килиманджаро. Но за настоящата мисия бе нужен само един.
Циан Лин
Стартът на „нокътя“, естествено, бе регистриран. Цан Чи получи информацията за това от стража в Циан Лин само няколко минути след като „хищният нокът“ напусна марсианска орбита. Той обмисли съобщението за броени минути и го препрати в Африка на Онези, които чакат.
Англия
Гауейн проследи Мерлин до място, където двамата бяха ходили много пъти преди това — в Авалон. Той изчака, докато Мерлин прекоси езерото, и едва тогава го последва с лодка, която бе скрил в крайбрежните храсталаци.
С помощта на медальона си Гауейн проникна незабелязано в щаба на Наблюдателите. Безшумно се спусна в недрата на хълма и откри Наблюдателя там, където предполагаше — той беше в стаята със свитъците и разглеждаше някакви стари книжа. Когато рицарят влезе, Мерлин подскочи от уплаха.
— Как се озовахте тук? — попита той и измъкна затъкнатия в колана му кинжал.
Гауейн изби оръжието с рязко движение.
— Сядай!
Мерлин се отпусна на един стол.
— Артур ли те праща?
— Артур ли? — озъби се Гауейн. — Нямаш ни най-малка представа каква каша си забъркал. — Той бръкна под бронята си и извади медальона.
Мерлин се ококори, когато позна знака.
— Водачът на нашия орден! Но ти си рицар от Кръглата маса!
— Станах такъв, за да мога да те наблюдавам и да открия какво си намислил. — Гауейн посочи книжата. — Какво търсиш там?
— Събирам сведения за краля.
— За Артур?
— За краля, който ще вземе меча и ще донесе мир и спокойствие на народа. Както е било в Атлантида.
— В Атлантида? Там ни управляваха същества от други светове. Та ти си Наблюдател! Това ли искаш да се повтори?
— Но тук… — Мерлин посочи книжата на масата, — тук пише, че ще дойде един силен мъж, за когото е предназначен мечът. Той няма да е чуждоземец. Артур не е аирлианец.
Гауейн въздъхна. Преди няколко хиляди години идеята да основат ордена на Наблюдателите му се струваше чудесна. В началото организацията действаше сравнително добре. Но кой би могъл да предвиди, че ще се появи такава опасност?
— Не всичко, което пише тук, е истина — обясни Гауейн. — Някои Наблюдатели изглежда са станали жертви на собствените си мечти.
— Искаш да кажеш, че пророчеството не е истинско?
— Не съвсем. Артур наистина не е аирлианец, но не е и човек. Чувал ли си нещо за Сенките? Хора, които имат аирлианско съзнание?