— Артур? — повдигна вежди Мерлин.
Гауейн кимна.
— И Мордред?
— Сега вече започваш да схващаш.
Мерлин се хвана за главата.
— Какво направих!
Гауейн заобиколи масата и положи ръка на рамото му.
— Все още имаш възможност да оправиш нещата.
— Как? Какво трябва да сторя?
— Засега не зная — поклати глава Гауейн, — но ще ти кажа веднага щом ми хрумне.
Англия
Скрита в сянката на един дъб, Донхад не сваляше поглед от равната повърхност на езерото. Беше подпряла глава на раницата, положила до дясната си ръка няколко кинжала. Наблизо се въргаляха огризките на две ябълки.
— Чух че идваш още преди пет минути — извика тя.
— Откъде знаеше, че съм аз? — отвърна с въпрос Гауейн, който се приближи откъм близките храсти.
— Да ми задаваш такъв въпрос след всичките тези години? Не е необходимо да те виждам, за да знам, че си наблизо.
Гауейн кимна, хвърли раницата до тази на жена си и положи дългия си меч до кинжалите.
— Какво ново?
— Мордред иска да се срещне с Артур.
Той я погледна изненадано.
— Защо? — попита чак след като си свали бронята.
— Мисля за това откакто тръгнах насам, но нищо не ми идва наум. Този Мордред — Сянката на Аспасия — се държи наистина странно за Сянка. Понякога ми се струва, че играе някаква своя игра.
— Прати ли вест на Наблюдателите?
Моргана кимна.
— Разпратих вестоносци. Този, който тръгна за Англия, вече е пристигнал. Направих го новия Наблюдател от Авалон. Нарекох го Брин, като първия Наблюдател.
Гауейн си свали и туниката и се изправи на брега.
— Как мислиш, дали водата е студена?
— Едва ли — сви рамене Моргана. — Още е лято.
— Защо не дойдеш с мен тогава?
Моргана се усмихна и бавно се надигна. Докато Гауейн влизаше във водата, тя си свали дрехите. Той погледна през рамо и измъченото му лице се разтегна в усмивка.
19.
529 г.сл.Хр., Англия
Гауейн и Моргана станаха свидетели на най-интересното събитие от хиляди години насам. Тайната среща между Артур и Мордред трябваше да се състои на едно хълмче насред гъста гора в югозападна Англия.
Артур се приближи от север, заобиколен от дванадесетте си най-приближени рицари, между които и Гауейн. До него яздеше Мерлин. С Мордред вървяха само четирима Водачи и Моргана. Изкатериха се на хълма и когато спряха едни срещу други, само два метра деляха Артур от Мордред. И двете свити се скупчиха около господарите си, оглеждайки с нескрита подозрителност противника.
Мордред заговори пръв.
— Ти ли се наричаш Артур?
Другата Сянка кимна, но не отговори.
Мордред изгледа препасания на пояса му меч.
— Виждам, че Екскалибур е у теб. Притежаваш ли и Граала?
Артур не отговори и по устните на Мордред се плъзна зла усмивка.
— Не е у теб, значи. Дочух, че си пратил рицари да го търсят. — Той отмести поглед към Мерлин. — Чух също и за Наблюдателя, който забъркал тази каша.
Артур най-сетне проговори.
— Граалът и мечът трябва да бъдат върнати в Архиварната.
— Тогава защо не го направиш? — попита Мордред.
— Защото ти си тук — отвърна Артур.
— И трябва да се справиш с мен, преди да свършиш онова, което ти е било наредено?
Артур положи ръка върху дръжката на Екскалибур.
— Примирието трябва да бъде запазено.
— Защо?
Артур сбърчи вежди.
— Не те разбирам.
— Защо трябва да го правим? Да се бием помежду си? Да връщаме Граала и ключа в Гиза? С каква цел?
— Защото това е наш дълг — отвърна Артур.
Моргана и Гауейн се спогледаха. И двамата бяха изненадани, че Сенките разговарят така открито пред своите подчинени, но това вероятно бе проява на презрението им към хората.
— Дълг? — повтори Мордред и се изсмя.
Артур го стрелна с поглед.
— Ти си Сянката на оногова, който не изпълни дълга си. Нищо чудно, че си наследил отношението му.
— Аспасия изпълни своя дълг — възрази Мордред. — Артад бе този, който действа прибързано.
— Фактите сочат друго — повдигна рамене Артур.
Мордред махна с ръка.
— Това, което трябва да ни води сега, братко мой, е, че ние с теб не сме Артад и Аспасия. Ние сме само техни Сенки. Според теб как ще постъпят с нас, като изтече Примирието?
— Трябва да изпълним дълга си — повтори Артур.
— А дългът към нас самите?
— Ние не съществуваме. Ние сме само Сенки, готови да служим.