— Сянката на Артад е само отпечатък — отвърна жената.
Аирлианецът обмисли тази информация.
— И каква е вашата задача?
— Същата като твоята. Да възстановим равновесието.
Невидимо за участниците в този разговор, едно същество наблюдаваше срещата и същевременно се прокрадваше към езерото.
— Бихме могли да работим заедно… — поде аирлианецът, но млъкна, когато забеляза, че жената не го слуша, а с изумление гледа над рамото му.
Аирлианецът се извъртя рязко и животното, което летеше към него, се наниза на острието на копието. Но туловището му продължи напред под инерцията на скока и грамадните му нокти разпориха гърдите на чуждоземеца.
— Ключът… — проговори за първи път мъжът от езерото и посочи с копието си затъкнатия в колана на падналия аирлианец скиптър.
Жената се поколеба. Скиптърът можеше да им осигури достъп до Архиварната. Граалът и Екскалибур не бяха там, но без камъните Граалът оставаше безполезен. Ако вземат ключа и намерят камъните… Разтърси глава, за да прогони тази мисъл. Те бяха Онези, които чакат. Живееха, за да служат на Артад, и очакваха неговото завръщане. И тогава щяха да получат своята награда.
Тя се надвеси над аирлианеца и огледа раната му. Котешките му очи я следяха отблизо. Жената отново се поколеба, сетне протегна ръце и притисна кървящите й краища, опитвайки се да забави изтичащата кръв.
Англия
Докато точеше острието на меча си върху камък, Гауейн не сваляше поглед от шатрата на Артур. Кралят бе останал вътре с Мерлин и още неколцина рицари, за да обсъдят стратегията за следващия ден. Завърналите се съгледвачи докладваха, че армията на Мордред се е изтеглила на юг, от другата страна на тресавището, известно като Камлан.
Една глава се подаде през отвора на шатрата. Парсивал. Най-верният сподвижник на крал Артур.
— Гауейн — подвикна той.
— Да?
— Кралят се нуждае от твоя съвет.
Гауейн приближи шатрата и влезе. Веднага почувства погледа на Мерлин върху себе си.
— Господарю? — обърна се той към Артур.
— Имаш ли предложения за бойния план?
Гауейн изгледа останалите рицари. Никой от тях нямаше никаква представа кой всъщност е Артур. Съдейки по качествата му, оригиналът — Артад — несъмнено бе надарен пълководец, но и отличен водач, който не пропуска да се посъветва с приближените си.
— Сигурно са ви посъветвали да настъпите покрай тресавището и да го използвате за закрила на единия фланг — заговори той.
Артур кимна, без да сваля сините си очи от Гауейн.
— Аз имам друго предложение. Смятам, че ще е най-добре да настъпим срещу вражеския лагер право през тресавището. Мордред е събрал огромен брой рицари. Повечето от тях са с тежки доспехи, по-тежки от нашите. А това не е предимство в тресавището.
Артур го изгледа внимателно, сетне се извърна към своите рицари.
— Това ще направим.
Гауейн не разкри истинската причина за своя избор. Пресеченият терен щеше да доведе до разпокъсване на силите. В създадената суматоха той се надяваше да убие не само Мордред, но и Артур. И което бе най-важно — в тресавището се намираше тайното скривалище на Мерлин.
Обсъждането приключи и рицарите започнаха да се разотиват. Гауейн последва Мерлин навън и го дръпна за ръката.
— Мнозина ще загинат утре. Душата на всеки от тях ще лежи на твоята съвест.
В очите на Мерлин се четеше безмерна мъка.
— Но аз не знаех!
— Сега вече знаеш. Къде е Граалът?
— Скрит е в една пещера недалеч оттук.
— Трябва да го вземеш тази вечер.
— И после?
— Първо да видим накъде ще се обърне битката.
Мордред не поиска съвет от никого за предстоящото сражение. Беше пролял повече кръв на тази планета от всяко друго същество, което някога бе крачило по нея. Не изпитваше никакво уважение към местните пълководци, а към Сянката на Артад, който сега се наричаше крал Артур, питаеше дълбоко презрение. Сигурен бе, че неговият противник ще се допита до своите съветници. Ще говори, ще обсъжда стратегии, ще се колебае. Мордред поклати глава. Беше го виждал — не Сянката, а Аспасия — да постъпва по същия начин и преди.
Той вдигна пръст и един от Водачите дотича и падна на колене, очаквайки заповеди.
— Вземи трима от своите — заповяда Мордред. — Приближи се незабелязано до лагера на противника и дръж под око оногова, когото наричат Мерлин. Ако иде някъде, проследи го.
Водачът не отговори, но нямаше и нужда да го прави. За него подчинението бе неотменна част от съществуването му.