Бързото напредване на Артур обаче бе преустановено внезапно, когато той се изправи срещу Мордред, също въоръжен с аирлиански меч, макар и не ключ. Извънземен метал се сблъска с извънземен метал и макар ръцете, които стискаха дръжките на мечовете, да бяха човешки, умовете, които ги насочваха, бяха чуждоземни. Двамата бяха с равни сили и си разменяха удари, без някой да успее да нанесе сериозно поражение на другия. От време на време някой рицар правеше опит да се намеси в двубоя, но сякаш по негласно споразумение единият от двамата го посичаше, независимо дали е свой или чужд, сетне се връщаше към прекъснатата битка. Постепенно земята около двамата се покри с трупове.
Това бе сцената, на която Гауейн се натъкна, когато най-сетне откри краля. Той се приближи бавно, като се оглеждаше. Тъкмо в този момент Артур се препъна в един клон — Мордред се възползва от тази възможност и прониза с меча си бронята на своя опонент.
Артур падна на колене и Мордред замахна да му отсече главата. Но ударът така и не бе нанесен, тъй като Артур удари противника си в крака и прекъсна артерията. Мордред изруга и се олюля, но отново намери сили да замахне. И този удар не попадна в целта, тъй като Гауейн застана между двамата и го парира.
Сега Мордред насочи усилията си срещу Гауейн, който въпреки уменията си не можеше да се мери със Сянката, нито с оръжието му и бе принуден да отстъпи. С крайчеца на окото си забеляза, че Парсивал и още неколцина рицари заобикалят краля.
В този миг острието на Мордредовия меч проби бронята на Гауейн и се заби вляво точно под гръдния кош. Гауейн изстена от болка, но събра сили и премина в контраатака, нанасяйки удар след удар. Всичко свърши, когато Мордред използва една възможност да замахне силно и успя да строши с хоризонтален удар меча на Гауейн, разсичайки дълбоко гърдите му с острието на своя.
Гауейн замря за миг, сякаш закачен на върха на Мордредовия меч, после Сянката го дръпна рязко назад и сразеният смъртоносно рицар се просна в калта.
Мордред се извърна към Артур, но откри, че рицарите вече го изнасят — заедно с Екскалибур — от бойното поле. Понечи да го последва, но една ръка се надигна от водата и заби черен кинжал в бедрото му. Мордред изрева от болка и кракът му се огъна.
Гауейн продължаваше да мушка с кинжала, макар че с всяка секунда животът го напускаше. Ръката му се повдигна за последен път, сетне падна безжизнено в черната вода.
Епилог
529 г.сл.Хр., Англия
Гауейн беше мъртъв, а неговата Ка — разрушена. Моргана успя да довърши Мордред и да предаде Граала на Мерлин.
Гъсти облаци се скупчваха над Авалон, раздирани от светкавици и разтърсвани от гръмотевици. На самия връх се издигаше манастир, чиято кула се извисяваше над острова и равнината. Пред стените на манастира се бяха струпали дузина въоръжени мъже с метални доспехи, наобиколили тялото на водача си, който лежеше подпрян на източната стена на кулата.
Кралят, когото рицарите наричаха Артур, умираше и в това не се съмняваше нито един от оцелелите воини. Твърде дълбоки бяха раните му, прекомерно голяма — загубата на кръв. Ала макар отпаднал и слаб, кралят все още стискаше дръжката на меча си Екскалибур. Артур лежеше по гръб, бронята на гърдите му бе смачкана и пробита на няколко места. Ярките му сини очи гледаха към небесата.
Неколцина от рицарите бяха отправили взор на изток, към Камлан, откъдето бяха дошли. Малко след раняването на краля неговите довереници, известни като рицарите на Кръглата маса, положиха Артур на носилка и го отнесоха далече от бойното поле — както бяха постъпили и сподвижниците на Мордред със своя водач. А битката продължаваше с нестихващо ожесточение, докато накрая цялото тресавище се изпълни с трупове. Малцина бяха оцелелите и от двете страни, когато всичко приключи. Много битки бяха виждали рицарите, ала нито една чак толкова кървава, дори когато се сражаваха срещу дивите шотландци от севера. Но днес нямаше милост, ранените бяха доубивани на място, лишените от доспехи оръженосци — посичани на късове, окованите в тежки брони рицари — поваляни на земята и стъпквани безжалостно с копита, удряни с брадви и мушкани с копия през отворите на шлемовете или процепите под мишниците.
Никой на хълма не знаеше кой е победителят в битката и дали войната е свършила. От бойното поле така и не пристигна вестоносец с послание за победа или поражение.
Рицарите усещаха, че скупчващите се в небето над тях оловносиви облаци ще доведат със себе си буря, но какво вещаеше тя не знаеше никой, а Мерлин го нямаше, за да разчете небесните знаци. Магьосникът бе изчезнал загадъчно в деня преди сражението и сега мнозина проклинаха името му. Повечето от тях си даваха сметка, че епохата на Камелот е безвъзвратно отминала и скоро в Англия отново ще властват невежи варвари.