Брин завъртя глава и посочи с брадичка рицарите.
— Мога да им покажа какво си в действителност. И тогава доброто, което си сторил, ще бъде забравено завинаги. Не като крал ще те помнят, а като чудовище. Представи си само — Чудовището от Кръглата маса!
Артур затвори очи и едва сега на лицето му можеше да се прочете болката, която го измъчваше.
— Ами Граалът?
— Беше за кратко в ръцете на хората на Мордред, който също умира. Човек от моя орден беше в техния лагер, тя открадна Граала. Ще го скрие далеч оттук. Ще възстановим всичко така, както беше някога.
— Не ме лъжи, човече!
— Кълна се в моя пръстен… — Брин вдигна металния пръстен на лявата си ръка, върху който бе гравирано човешко око, — в честта на моя орден, в сина ми, в следващия Брин, следващия Наблюдател, че казвам истината и само истината.
Един от рицарите извика, че към острова се приближава кораб, над който се вее знамето на Мордред.
Артур заговори много тихо, сякаш на себе си:
— Всичко, заради което дойдох в Англия, бе да възстановя реда и може би мъничко да помогна на твоите хора.
— Тогава остави ме да приключа делото ти — отвърна Брин. — Позволи ми да върна примирието, Сянко на Артад.
Чул своето истинско име, рицарят се размърда неспокойно.
— Запази това в тайна. Не знаеш колко време и усилия ми отне да го крия от хората.
— И ще го сторя, само ми дай ключа. Не ни остава много време. Трябва да се прибера в подземията преди да са дошли хората на Мордред.
— Вземи го — промълви Артур и разтвори ръка.
Брин взе Екскалибур и го пъхна под расото си. Когато се готвеше да се изправи, Артур се вкопчи в дрехата му.
— Гледай да спазиш дадената дума, Наблюдателю. Помни, че ще се върна.
Брин кимна.
— Помня го. Писано е, че твоята война ще избухне отново, но следващия път ще обхване цялата планета. И когато това стане, зная, че ще се появиш и ти.
На устните на Артур се появи усмивка.
— Онази война ще е отвъд пределите на планетата, Наблюдателю. И ще се води със средства, които вие дори не можете да си представите. Твоите човеци все още знаят толкова малко. Дори на Атлантида те не разбираха понятия като вселена и реалност. Мерлин сгреши, като се опита да вземе Граала, защото неговият час още не е ударил.
— Знаем достатъчно — възрази Брин. Изправи се и тръгна забързано към отвора. Масивната врата се затръшна след него.
Парсивал отново се наведе над краля.
— Сир, врагът иде насам. Трябва да ви преместим.
Артур поклати глава, присвил очи.
— Не. Ще остана тук. Но вие вървете. Разкажете на всички какво се опитахме да направим. Разкажете им за доброто, за кодекса на честта. Остави ме тук. Скоро ще умра.
Дотичаха и останалите, уплашени от думите на своя крал.
— Сир, кълнем се да избием до крак предателите на Мордред. Ще дадем живота си за вашия!
— Не. Това е последната ми дума. Искам да ми се подчините, както сте се подчинявали винаги.
Едва тогава Парсивал забеляза, че мечът го няма.
— Екскалибур! Къде е той?
— Взе го монахът — тихо отвърна Артур. — Ще го пази на сигурно място, докато потрябва отново. Аз ще се върна. Обещавам. А сега вървете! Идете си, докато още можете, и разкажете на всички за делата, които извършихме!
Един по един оцелелите рицари се поклониха пред своя крал и изчезнаха в пелената на бурята. Последен остана Парсивал. Той се приближи до краля и коленичи.
— Сир.
Артур не отвори очи.
— Парсивал, ти също си върви. Ти беше моят най-верен рицар, но сега те освобождавам от служба.
— Заклех се, кралю — възрази Парсивал, — да не те изоставя никога. Няма да го сторя и сега, господарю мой.
— Трябва. Няма никаква полза да останеш. Не бива да си тук, когато дойдат за мен.
— Аз ще се бия с хората на Мордред.
— Не говоря за тези роби, дето се подчиняват сляпо и не знаят що е свободна воля.
Парсивал се намръщи.
— Тогава кой ще дойде за теб, господарю?
Артур се пресегна и сграбчи ръката на рицаря.
— Парсивал, има нещо, което можеш да направиш. Нещо, което искам да направиш. Трябва да тръгнеш да търсиш…
— Да, господарю? — подкани го Парсивал.
— Да търсиш Светия Граал.
— Но Граалът е само легенда… — поде Парсивал.
Артур го прекъсна нетърпеливо.