Като служител на Четвърти отдел към руското МВР, Яков знаеше добре, че онова, което пише в историческите книги или се представя от учените на конференциите и симпозиумите, невинаги отговаря на истината. Четвърти отдел бе създаден още в Съветска Русия с цел да изследва НЛО и всички останали паранормални явления. След много и различни, но държани в дълбока тайна открития, руските ръководители вече не се съмняваха, че Земята е била посещавана от пришълци в някакъв отминал период от своята история, макар подробностите за това посещение да тънеха в неизвестност допреди няколко седмици, когато бе вдигната забраната за посещение на американската Зона 51 и медиите разпространиха информацията, получена от стража-компютър.
Въпреки че обърна сериозно внимание на всички тези сведения, Яков продължи неотстъпно да преследва целта, която си бе поставил преди много години. Днес се надяваше да открие поредното късче от мозайката. Той се наведе към тъмната дупка и бавно се плъзна в тунела, водещ право към сърцето на Пирамидата на слънцето. Беше включил мощен прожектор, който озаряваше пътя му, и държеше главата си свита, за да не си удари темето в прихлупения свод.
В Зона 51 майор Куин се намираше в една постройка на повърхността, превърната в импровизирана морга. Разположена в средата на пустинята Невада, Зоната също бе скрита далеч от любопитните погледи. Куин познаваше добре историята на базата, тъй като дълги години бе работил като офицер за свръзка към Куба, центъра за управление на Зона 51.
Мястото за построяването на базата бе избрано още в края на Втората световна война заради близостта му до местонахождението на кораба-майка. Постепенно базата бе разширявала своята територия, особено след като тук бяха докарани седем от общо деветте скакалеца — атмосферните летателни съдове на аирлианците — след откриването им в една ледена пещера на Антарктида. Изпитателните полети с тези съдове предизвикваха слуховете за НЛО в продължение на десетилетия.
Двама патолози от КИСПП — Комитета за изследване следите от пребиваване на пришълци — облечени с бели лабораторни костюми, маски, ръкавици и очила, се готвеха да извършат аутопсия на едно от двете тела на представителите на СТААР, убити при опит да задържат излитането на кораба-майка.
Кодовото й име беше Зандра, припомни си Куин, когато един от лекарите дръпна чаршафа, с който бе покрито тялото.
— Не е прекалявала със слънчевите бани — отбеляза с мрачен хумор патологът, на чиято табелка бе изписано „капитан Билингс“.
Тялото на жената беше млечнобяло, а кожата й — гладка като кадифе. Вторият патолог нагласи статива с микрофона пред устните на Билингс и го включи.
— Всичко е готово — обяви той.
Билингс взе скалпела, но произнесе първите няколко изречения, без да предприема никакви действия:
— Изследваният обект е лице от женски пол, възраст — около четиридесет години, макар преценката да е приблизителна. Ръст… — Той почака, докато вторият патолог разпъваше ролетката. — Сто седемдесет и седем сантиметра. Тегло… — Билингс погледна скалата на вградения в масата кантар. — Шестдесет и осем килограма.
Куин отстъпи назад, докато Билингс заобикаляше тялото.
— Руси, почти бели коси. Цвят на кожата — млечнобял. Няма видими белези или татуировки. Шест входни отвърстия от куршуми на гърдите. Четири изходни отвърстия на гърба.
Билингс се наведе и повдигна левия клепач.
— Цвят на очите — кафяв. — Той се загледа внимателно. — Изглежда тук има контактна леща. — Билингс остави скалпела и взе малки пинцети. Извади контактната леща и я погледна към светлината. — Хм, изглежда лещите са козметични, тъй като тази е оцветена в кафяво. — Билингс погледна надолу. — Исусе! — възкликна той. — Това пък какво е, мътните го взели? — Той се отдръпна назад, а Куин зае неговото място и повдигна десния клепач. Зеницата и ирисът бяха кървавочервени. Зеницата бе малко по-тъмна от останалата част на окото и издължена вертикално, като на котка.
Куин мигом извади клетъчния си телефон и набра номера на Куба.
— Нареждам да се изолира цялата сграда съгласно Националната директива за безопасност при контакт с извънземни форми на живот. Като допълнителна мярка за сигурност върху входа на повърхността да се издигне херметически затворен балон, който да попречи за разпространяване на зараза!