— Сър, имаме голяма група нарушители от района на „пощенската кутия“. Изглежда всички уфоманиаци са решили да дойдат да позяпат отблизо. Джарвис се обади преди малко да ни предупреди, че фон Сеект и онази репортерка са с тях, тъй че нахлуването им не е случайно.
Гулик се надигна с отривисто движение. Беше напълно облечен в маскировъчна бойна униформа и явно готов за действие.
— Предупредете „Найтскейп“ и наредете да приготвят хеликоптерите — произнесе той. Веднага щом Куин си тръгна, генералът бръкна в джобчето и извади таблетка. Глътна я и почти веднага почувства как пулсът му се ускорява. След това последва Куин в командната зала.
— Излязоха от пътя! — извика операторът. — Не всички — само няколко — поправи се той. — Разпръсват се из пустинята и продължават да се приближават към нас. — Той притисна с пръст слушалката към ухото си. — Полицията не разполага с достатъчно хеликоптери, нито може навреме да пристигне тук с коли. Някои от тях ще нарушат външния периметър.
Гулик хвърли навъсен поглед на човека пред монитора.
— Искам до минута „Найтскейп“ да е във въздуха. Освен това предупредете екипажите на скакалците да бъдат в готовност.
— Слушам, сър.
Четиридесет километра на юг лейтенант Хейвърстроу включи интеркома.
— Сега ще се спуснем съвсем ниско. Дръжте се.
Хеликоптерът се наклони към пустинята и Лиза Дънкан погледна през страничния прозорец към скалистия планински гребен встрани и над тях. От ръба ги деляха не повече от десетина метра. Пръстите й неволно се впиха в меката тапицерия на седалката.
— Засякохме горещ инфрачервен източник в шести сектор — докладва Куин. — На ниска височина и с голяма скорост.
— Какво може да е? — попита Гулик.
— Хеликоптер. Под радара ни е, но го открихме от сателита.
— Проверете СЧ — нареди Гулик. Имаше предвид програмата „свой-чужд“ за определяне принадлежността на всяко транспортно военно средство.
— От нашите е — обяви Куин, докато пръстите му бягаха по клавиатурата. — „Блекхоук“, числи се към Специалния спасителен отряд на Нелис.
— Кажи им да се разкарат от нашето въздушно пространство — изръмжа Гулик. Обърнал гръб на монитора, той наблюдаваше върху съседния екран как полицията се опитва да спре някои от колите в пустинята. Седем от нарушителите вече бяха задържани, но останалите шест навлязоха във външния периметър.
— Получихме съобщение — обърна се назад Хейвърстроу. — Нареждат ни да се върнем обратно.
— Не се подчинявайте — нареди Дънкан.
— Слушам, госпожо.
— Никакъв отговор от хеликоптера, сър — докладва Куин.
Генерал Гулик потърка набръчканото си чело.
— Да предам ли на „Ландшафт“ да ги прехване, когато навлязат в обсег? — попита Куин.
— Кажи им да ги следят, но да не откриват огън, докато не им заповядам.
— „Найтскейп“ излетя — сети се да добави Куин.
Кели завъртя рязко волана и изпод задните колела се вдигна облак от прах. Вече различаваше съвсем ясно светлините на базата край Езерото на конярите — беше на не повече от четири километра пред тях.
— Май ще успеем — извика Нейбингър, който се друсаше на седалката до нея.
Мигащи ослепителни снопове лъчи ги деляха от постоянните светлини, които маркираха сградите. Пулсиращите блясъци се издигаха нагоре.
— Урочаса ни. Ще си имаме посрещачи.
— Опитвам да помогна — обади се фон Сеект отзад. Беше се привел над вградения в колата компютър и пръстите му бягаха чевръсто по клавиатурата.
Веднага щом стъпи на твърдата настилка, Търкот се затича по пистата. Чувстваше се беззащитен и неволно притискаше брадичка в гърдите си, сякаш да се прикрие от изстрелите, които можеха да го посрещнат. Вече различаваше в отсрещния край на пистата — на около километър по-нататък, в основата на планината — маскировъчна мрежа, която прикриваше нещо. Почувства първия проблясък на надежда. Изглежда, че поне едно от предположенията на фон Сеект щеше да излезе вярно.
— Някой тича по пистата — обяви Куин.
— Дай го на големия екран — рече генерал Гулик.
Инфрачервеният телескоп, монтиран на върха на планината, притежаваше увеличителна мощност от 300 пъти и мъжът, който се показа на екрана, се виждаше съвсем ясно.
— Как не сме го засекли по-рано на топлинните датчици? — попита Гулик.
Куин превключи на топлинно изображение и картината рязко се смени. Сега вече се виждаше само малка червена топка на мястото, където беше главата.