— Това е топлинно изображение на целта. Изглежда носи някаква термоизолираща защита. — Куин превключи на картата на района и бързо се ориентира. — Насочва се към инженерния отсек пред Втори хангар.
— Отклонете един от хеликоптерите на „Найтскейп“ — разпореди се Гулик. — Спрете този човек на всяка цена.
— Слушам, сър. — Куин понечи да заговори в микрофона, после изведнъж се обърна към генерала. — Сър, някой ни заглушава! Не мога да се свържа с „Найтскейп“!
В задната част на пикапа фон Сеект се усмихна доволно, когато чу разтревожените гласове на пилотите от „Найтскейп“, които се опитваха да се свържат с Куба, за да получат инструкции за действие. Той натисна и задържа няколко секунди клавиша на високочестотния предавател, отпусна го и отново го натисна.
Гулик погледна към картата на Зона 51, опитвайки се да разбере какво означават отделните символи. Имаше три цели — човекът, който се движеше към инженерния сектор, хеликоптерът-нарушител и колите, които идваха през пустинята. Очевидно ставаше въпрос за добре организирана операция, което означаваше, че повече не бива да се рискува. Дори без радиовръзка той все още държеше нещата под свой контрол.
— Предайте на противовъздушните установки на „Ландшафт“, че имат разрешение за стрелба по тяхна преценка.
— Разбрано, сър.
— Предупредете в инженерния отсек за човека, който се приближава към тях. Да бъде спрян с всякакви средства.
— Сър, не можем да се свържем с охраната на отсека. Те са на честотата на „Найтскейп“.
— Мътните го взели! — изруга ядно Гулик.
На таблото отпред замига червена лампичка и в същия миг в шлемофона на Дънкан се появи равномерен, пронизителен звън.
— Прехващане от ракета! — викна през рамо лейтенант Хейвърстроу. — Ще опитаме да се измъкнем с маневра. Хенкок и Мърфи, гледайте назад и имайте готовност, ако е с топлинно насочване!
Хеликоптерът се наклони наляво, после рязко се люшна в обратна посока. Пред вторачения поглед на Дънкан двамата сержанти дръпнаха плъзгащата се врата и в кабината нахлу студен въздух. Пристегнати с ремъци, за да не изпаднат, мъжете се надвесиха над ръба и погледнаха надолу.
— Виждам ракета! — извика Мърфи. — Издига се бързо! — В ръката си държеше сигнален пистолет и веднага изстреля един заряд, с надежда, че топлината му ще отклони преследващата ги ракета. В същия момент Хейвърстроу рязко намали скоростта и хеликоптерът започна да губи височина.
Ракетата профуча с грохот покрай дясната им страна, разминавайки се едва на няколко стъпки с роторните лопати.
— Уф, на косъм — изпръхтя Хейвърстроу по интеркома, като същевременно отвори дросела и изтегли ръчката към себе си, задържайки хеликоптера на метри от повърхността на пустинята.
— На косъм — повтори Дънкан, загледана в тъмната земя под тях.
— Май не сме особено желани тук — подметна пресипнало Хейвърстроу.
— Свържете ме с щаба им — каза Дънкан.
— Няма да стане — отвърна Хейвърстроу. — Честотата за връзка с Езерото на конярите се заглушава.
— Стой! — разнесе се заповеднически глас от тъмното, някъде вдясно от Търкот. От мрака се появи човешка фигура с нощни очила и автомат, която се приближаваше към него.
В отговор Търкот стреля два пъти, целейки се ниско, в краката на жертвата. Не искаше повече да убива, глождеха го угризения за онова, което се случи в лабораторията. Но там бяха взели връх обстоятелствата и чувствата му. Той се хвърли към мъжа, изби с ръка автомата му и дръпна надолу очилата.
— Мамицата ти! — изруга мъжът и посегна към пистолета си. Търкот замахна и стовари дръжката на пистолета върху слепоочието му. Мъжът се строполи в безсъзнание. За всеки случай Търкот се наведе и провери дали има пулс. След това извади бинт от аптечката му и превърза кървящите рани в бедрата на поваления противник. Едва тогава се изправи и продължи по пътя.
Един малък и пъргав АХ-6 прелетя в бръснещ полет над тях и Кели натисна докрай газта. Светлините на базата бяха само на километър.
— Вратите на хангара са затворени — съобщи Нейбингър. — Какво ще правим?
— Първо да стигнем живи до там. После ще му мислим — отвърна Кели.
— Хеликоптерът все още се приближава — докладва Куин. — Който и да го управлява, е страшно добър. Движат се под нивото на радара. Не можем да разчитаме на сателитното насочване на противовъздушните ракети заради заглушаването.
— Вдигнете един скакалец — нареди Гулик. — Кажете му да свали хеликоптера.