— Свързахте ли се с инженерния отсек?
— Не отговарят, сър.
— Наредете на „Скакалец четири“ да провери какво става там. На секундата!
Гулик се извъртя на токове и закрачи към асансьора. Куин въздъхна облекчено, когато вратите се затръшнаха зад генерала, и се зае да предава разпорежданията.
Летящият диск се стрелна ненадейно в западна посока, оставяйки смълчаната тълпа пред разтворените врати на хангара в неведение.
От хангара се показа едра фигура, която хвърляше издължена сянка върху алените отблясъци по пистата. Генерал Гулик доближи групичката, спря и се огледа.
— Много хубаво. Просто чудесно. — Той закова тежкия си поглед в Дънкан. — Предполагам, че ще получа от вас някакво разумно обяснение за цирка, който очевидно сте устроили?
— Аз пък очаквам да чуя защо се опитвахте да свалите хеликоптера, с който пристигнах — парира го тя.
— Според инструкцията имам право да употребявам сила за задържането на всякакви евентуални нарушители — каза Гулик. — Вие сте тази, която престъпи разпоредбите, като нахлу във въздушното пространство над базата, без да поиска разрешение.
— А какво ще кажете за Дълси, генерале? — погледна го свъсено Дънкан. — Или за генерал Хемщад, бивш военнопрестъпник? Какво ще кажете за операция „Кламер“? Къде е сега капитан Търкот?
Кели първа забеляза промяната в лицето на генерала и вдигна ръка, за да спре тирадата на Дънкан.
Веднага щом чукна последния клавиш, Търкот зърна ослепително зарево, което се издигна над източния край на маскировъчната мрежа. Досущ като сиянието, което бе видял през първата нощ от пребиваването си тук. От мрака изникна летящ диск, спусна се бързо и се приземи на около четиридесет стъпки от него. На върха се отвори люк и отвътре се показа човек с автомат.
— И двамата не разбирате нищо! — викна Нейбингър на Дънкан и Гулик, които продължаваха да си разменят злобни забележки. Те го изгледаха учудено, докато вдигаше пред себе си дървеното ронго-ронго. — Никой от вас не разбира! — Нейбингър посочи с ръка хангара. — Нямате и понятие какво държите там вътре, нито откъде се е взело. Нищо не ви е ясно.
Гулик издърпа автомата от ръцете на един от войниците и го насочи към Дънкан.
— Може и да не разбирам, но и вие няма да разберете. Никога.
— Отидохте твърде далеч — произнесе пресипнало Дънкан.
— Току-що подписа смъртната си присъда, лейди. И това е защото знаеш прекалено много. И не можеш да си държиш устата затворена… — пръстът му вече се свиваше върху спусъка, когато генералът неочаквано бе заслепен от прожекторите на спускащия се „Скакалец четири“. Дискът се приземи точно зад групичката на Дънкан.
— Качвайте се вътре! — викна им Търкот, подал се от люка на върха на диска.
— Да вървим — усети се първа Кели и дръпна Дънкан за ръката. Останалите ги последваха машинално.
Търкот забеляза, че Гулик вдига дулото на автомата и го насочва към него.
— Да не си посмял, иначе ще възпламеня зарядите! — извика той като размаха дистанционния детонатор за Втори хангар.
Гулик замръзна.
— Какво си направил?
— Малка корекция. Не от тези, които биха ти се понравили — добави Търкот, като следеше как върви евакуацията на хората.
— Не можеш да постъпваш така! — изръмжа Гулик.
— И няма — ако ни позволиш да си тръгнем от тук — отвърна Търкот.
— Назад — извика генерал Гулик и махна на хората си да отстъпят.
Търкот се отмести, за да могат другите да влязат в диска, накрая сам скочи вътре и затръшна люка.
— Излитаме! — викна той на пилота.
Долу Гулик вече беше готов за действие.
— Искам „Аврора“ да се приготви за полет! Незабавно!
Внезапно беше изгубил доверие в извънземната технология.
— Да, сър!
— Къде бихте желали да ви откарам? — попита любезно капитан Шулър, изтегнат във вдлъбнатината, в центъра на диска. Беше изгубил всякакво желание за съпротива в мига, когато Търкот бе скочил през люка и му бе наредил — с оръжие в ръка — да изпълнява заповедите му. Останалите бяха насядали в кръг около капитана. Само фон Сеект се опираше на стената, затворил уморено очи.
— Завий надясно — нареди Търкот, който все още стискаше автомата.
— Какво си намислил? — попита го Кели.
Търкот гледаше навън през прозрачната обвивка на скакалеца. Издигнаха се и заобиколиха плавно склона на планината, където бяха скрити хангарите. Изведнъж той вдигна капачето на дистанционния детонатор и натисна копчето.
— Нали каза на Гулик, че няма да го направиш! — укори го Лиза Дънкан.
— Излъгах.