Нейбингър седеше, кръстосал нозе на пода, с положено върху коленете ронго-ронго.
— Успях да разчета само малка част… — заговори развълнувано той и надникна в бележника си в скута.
— Чакай малко — спря го Търкот. — Да не започваме отново играта с гатанките. Кажи ни само какво пише, без да изпадаш в ненужни подробности.
Нейбингър очевидно не беше никак доволен от един толкова ненаучен подход към неговите разкрития, но въпреки това кимна смирено.
— Е, добре. В началото се споменават някакви могъщи същества от небесата. Човеци с огнени коси — вероятно червени. Та тези червенокоси хора пристигнали и заживели на Земята на мястото, където „очите гледат в небесата“. Това е дословното описание. От това място управлявали след „месеца на помраченото небе“. Изминал неопределен период от време и хората с огнени коси се качили на своя грамаден кораб и заминали, за да не се върнат никога вече. Но техният… — Нейбингър спря в затруднение — не съм съвсем сигурен за значението на следващата дума. Може да означава „родител“, но тогава не се връзва с общия смисъл. Може би „страж“, или „защитник“ — останал и царствал. Дори след заминаването на хората с огнени коси, „малките слънца“ разнасяли словата на този… страж.
— „Малки слънца“? — попита фон Сеект.
Търкот си спомни „изтребителя фу“ в Небраска и побърза да разкаже на останалите.
— Значи тези обекти най-вероятно са свързани с кораба-майка и скакалците?
— Уверен съм в това — кимна Нейбингър. — Има и още, но е свързано с преклонението пред стража. За съжаление разполагам само с една плочица. Ако у мен бяха останалите, щях да зная повече.
— Че колко са тези плочици? — попита Кели.
— Казват, че на острова имало няколко хиляди — обясни Нейбингър. — Но повечето вероятно са били унищожени при пожари или използвани за огрев от мисионерите, които ги смятали за езически обредни символи. В момента са известни само двадесет и две. Предполагам обаче, че точно тази е била запазена в тайна от научната общност.
— И как е стигнала до Дълси? — попита Кели.
— Дълги години в „Меджик-12“ се занимаваха с активното изучаване на старите руни — сети се фон Сеект. — Никога не са стигали толкова далеч, колкото нашият добър професор, но въпреки това продължаваха да ги събират.
— В такъв случай може би „Меджик-12“ вече е пращал експедиции на Великденските острови? — предположи Кели.
— Възможно — съгласи се фон Сеект, — но тогава щях поне нещичко да чуя.
— Какво знаеш за Великденските острови? — попита Кели.
— Това е една от най-изолираните островни групи на Земята — заобяснява разпалено Нейбингър. — Открита е от европейците едва през 1722 г., точно по Великден, на което дължат и името си. Островитяните наричат главния остров Рапа Нуи.
— Отдалеченото местонахождение може би обяснява защо пришълците са решили да ги използват като своя база — добави фон Сеект. — Спомняте ли си онази част от плочката във Втори хангар, където се споменаваше, че не бивало да се намесват в делата на местните жители?
— А главният остров какво представлява? — попита Търкот.
Нейбингър прелисти няколко страници в бележника си.
— Островът е с форма на триъгълник, с по един вулкан във всеки от ъглите. Повърхността му е точно сто двадесет и четири квадратни километра. Почти няма удобни за акостиране брегове и тъкмо по тази причина е бил посетен толкова късно. Къс скала насред океана, без дървета — само трева. И естествено — добави усмихнато Нейбингър — прословутите статуи, издялани от невероятно твърдата магмена скала по склоновете на един от вулканите. Най-голямата от тях е висока десет метра и тежи деветдесет тона. Общият им брой е няколко хиляди и са разпръснати из целия остров.
— Виждала съм снимки на тези статуи — рече Кели. — Как са могли местните туземци да преместват толкова тежки предмети?
— Добър въпрос — кимна Нейбингър. — Съществуват няколко теории, нито една от тях не е достатъчно правдоподобна.
— В такъв случай — намеси се фон Сеект — може би червенокосите пришълци имат пръст в тази работа. Или пък са оставили нещо, с чиято помощ туземците са се справили с тази непосилна задача. Някаква антигравитационна платформа или магнитен…
— Има ли доказателства за съществуването на този страж? — прекъсна го Търкот. — Нещо от рода на скакалците, кораба-майка, или находката в пирамидата?
Нейбингър поклати глава.
— Не. Не знаем много и за миналото на тези островитяни. Нямаме представа защо са издялали тези статуи и как са ги отнесли до брега. Съществуват толкова много бели петна в историята на този остров. От време на време някоя археологическа експедиция открива по нещо, но все още недостатъчно.