— Адмирале, осигурете ми незабавно пряка връзка с Вашингтон. Ще получите моите кодове, за да ви свържат с когото трябва. Ясно ли е?
— Съвършено ясно, госпожо — отвърна с облекчена въздишка адмиралът.
Златистият псевдопод се отдели от челото на Нейбингър и отново се върна в сферата. Огненото кълбо започна да пулсира и се увеличи бавно.
— Какво става? — попита Кели.
— Не зная — вдигна рамене Нейбингър. — Последния път само си разменяхме информация.
На острова Гулик продължаваше да крещи в микрофона, когато флотският лейтенант застана до него, смъкна слушалките от главата му и произнесе с равен глас:
— Сър, току-що ми наредиха да ви арестувам.
— Какво! — ревна разярено генералът. — Ти за кой се мислиш?
— Получих заповед да ви арестувам — повтори лейтенантът. Той сложи ръка върху рамото на Гулик и генералът се отдръпна.
— Да не си посмял! Повече от тридесет години служа на моята страна! Никой не може да постъпва така с мен. Ние ще успеем. Ще вдигнем проклетия кораб.
Лейтенантът, който едва не бе изгубил неколцина близки приятели при злополучните полети на свалените Ф-16, разкопча кобура и извади пистолета си.
— Сър, можем да го направим по лесния начин или по трудния.
Гулик го отблъсна и на свой ред извади пистолет. Лейтенантът го гледаше с невярващи очи.
Въздушното пространство над Дълси, Ню Мексико
„Изтребителят фу“ се появи от север, носейки се със скорост от десет хиляди километра в час. Той застина ненадейно във въздуха, на около шест километра над планината, в която се криеше тайната лаборатория край Дълси. Плътен лъч златиста светлина бликна от основата му и прониза склона на планината, сякаш материята не съществуваше.
Лъчът достигна най-долното ниво на лабораториите, докосна върха на пирамидата и в същия миг тя избухна. От сътресението горните етажи взеха да се рушат и само след няколко секунди цялото подземно съоръжение бе разрушено.
Рапа Нуи (Великденски остров)
Гулик погледна на север и ченето му увисна. От гърлото му излетя тънък, пронизителен писък. После той се строполи на пода на хеликоптера, изпусна пистолета и опря здраво стиснати юмруци в пулсиращите си слепоочия. От носа и ушите му рукна тъмна кръв.
Лейтенантът отскочи уплашено назад. Гулик неочаквано протегна сгърчената си ръка към него, сякаш молеше за прошка. След това се сви на кълбо и застина.
Лейтенантът се наведе над него и го обърна по гръб. Безжизнените очи на генерала се изцъклиха към изгряващото слънце.
35.
Рапа Нуи (Великденски остров)
Гледката от ръба на Рано Као беше забележителна. Величествени океански вълни се блъскаха в скалните склонове близо триста метра по-надолу, а докъдето стигаше погледът, се виждаше само водна шир, върху която трепкаха безброй светлинки, подпалени от лъчите на залязващото слънце. Единственото, което разваляше донякъде хармонията на пейзажа, бе силуетът на грамадния самолетоносач, спуснал котва на няколко километра от брега.
В небето се появи транспортен самолет, натоварен с поредната порция политици. И без това тясното островно летище вече беше задръстено от прииждащите машини. Останалите кораби от флотилията на „Линкълн“ се бяха разположили в кръг около острова.
Търкот приклекна, взе едно камъче и го запрати надолу по склона. Кели стоеше до него.
Фон Сеект и Нейбингър бяха останали в подземната кухина, за да обменят информация с компютъра. Нейбингър бе узнал от стража къде е разположена шахтата, водеща навън, а малко след това Дънкан бе излязла да посрещне първите официални лица.
Още няколко пъти Нейбингър осъществява контакт със стража. Имаше толкова много информация. Тайни на медицината, възгледи за вселената, нови физични принципи, дори инструкция как да се лети с кораба-майка.
— А сега какво? — попита Търкот.
— Стоим върху сензацията на века — рече Кели. — По дяволите, това е сензацията на последните две хиляди години!
Вече знаеха какво се е случило с Гулик. Нейбингър им каза, че най-вероятно генералът е попаднал под въздействието на малката пирамида при разкопките в Мексико. Гулик бе наредил да я активират и после си бе изпатил от това. Имаха всички парчета от мозайката и Кели нямаше търпение да разкаже на света как точно е станало.
— Джони ще ми липсва — прошепна тя. — Това е неговата история, не моята.
— Смъртта му не беше напразна — опита се да я успокои Търкот.
— Вярно е. Той помогна да бъде хвърлена светлина върху най-великото откритие в човешката история.