Следващият опит бе да свърже „пощенска кутия“ с НЛО. Тук получи три попадения, всичките сочеха „кутията“ като наблюдателен пункт над бреговете на Езерото на конярите, където НЛО-ентусиасти често се събирали да зяпат небето. Очевидно човекът, изпратил записа на Джони — Капитана — е бил един от тези ентусиасти. Сега поне знаеше къде може да открие една от брънките във веригата.
Веднага щом въведе „Дриймленд“ и „Езерото на конярите“, екранът се изпълни със съобщения за куп публикации. Всички имаха връзка със Зона 51 — още един от ключовите термини, който възнамеряваше да въведе.
Съществуваха множество теории за Зоната и Кели бе запозната с немалко от тях. Според едни това бе място, където правителството осъществявало контакти с извънземните, разменяйки информация и технологии. По-радикалните наблюдатели пък смятаха, че в своята част от сделката хората позволявали на пришълците да извършват зловещи опити върху животни и дори да отвличат хора за своите експерименти. Някои стигаха дотам, че говореха за опити за кръстоска между извънземни и човеци. Кели поклати глава. Подобни истории пълнеха заглавните страници на жълтите вестници, но едва ли щяха да са й от полза в конкретната задача.
Вниманието й спря върху доста аргументираното предположение, че в Зона 51 военните провеждат изпитания на свръхсекретен летателен апарат и че на времето на същото място бил изпитван прочутият Ф-117 „Стелт“. Новият секретен самолет се наричал „Аврора“, летял със скорост от 4 до 20М10 и можел да се издига достатъчно високо, за да изстрелва спътници на орбита.
Правителството официално отричаше съществуването на какъвто и да било тайнствен комплекс на име Зона 51, което беше твърде любопитно, като се имат предвид настоятелните усилия на военновъздушното ведомство през последните пет години да закупува все повече земя край Езерото на конярите.
Явно, че нещо ставаше около тази Зона 51. Джони също бе стигнал до този извод, може би дори се бе натъкнал на още по-интересни сведения и бе решил, че си заслужава да провери всичко на място, въпреки риска записът да се окаже фалшификация.
Докато преглеждаше материалите, направи й впечатление, че две имена изплуват отново и отново: Майк Франклин, самозван специалист по Зона 51, живеещ в малкото градче Рейчъл, недалеч от Зоната, и Стив Джарвис, учен, който твърдеше, че е работил в Зона 51 и дори е виждал с очите си извънземния летателен апарат, с който там се провеждали изпитания. Джони навярно също бе забелязал тези имена.
Кели вдигна телефона и поиска от „Справки“ номера на Франклин. Набра го и зачака, заслушана в равномерния сигнал. Тъкмо когато се готвеше да затвори, отсреща се обади разтревожен женски глас.
— Да?
— Бих искала да разговарям с Майк Франклин. Обажда се Кели Рейнолдс.
— Майк го няма.
— Знаете ли кога ще се върне?
— Няма го тук — повтори жената.
— Работя върху статия за НЛО за известно списание — продължи Кели, привикнала с подобни разговори — и бих искала да…
— Казвах ви, че не е тук! — прекъсна я жената. После неочаквано изхлипа. — Майк е мъртъв. Катастрофирал е с колата снощи.
Кели неволно стисна дръжката.
— Къде е станало това?
— На шосе 57, на около тридесет километра от града.
— Сам ли е бил?
— Какво?
— Сам ли е бил в колата?
— Да. Щатските полицаи казаха, че е излязъл извън пътя, за да избегне сблъсък с елен. Намекваха също, че Майк бил пиян. Но Майк никога не пие, когато кара. Не е такъв човек. Освен това някой е тършувал из къщата. Опитали са се да заличат следите, но аз познах. Страх ме е, че може пак да дойдат.
— Кои да дойдат? — попита Кели.
Жената се изкиска истерично.
— Те — кои? Нали знаете.
— Не, не зная — отвърна Кели. — За кого говорите?
— О, забравете. Майк не биваше да се захваща с тая работа. Толкова пъти му го повтарях.
— Как се казвате? — попита Кели.
— Хич не си и помисляйте. Махам се оттук. Не зная с какво се е занимавал Майк и не искам да чуя повече за него. — Телефонът прекъсна и Кели бавно остави слушалката.
— О, Джони, Джони — прошепна тя. — Този път наистина лъжицата не е била за твоята уста.
Тя извика на екрана разписанието от задачи за следващите две седмици и ги прегледа. Нямаше нищо, което да не търпи отлагане. След като се свърза с когото трябваше и получи нужната отсрочка, тя позвъни в самолетната компания и поръча билет за Лас Вегас. Накрая, отново от „Справки“ се сдоби с телефонния номер на Стив Джарвис в Лас Вегас.
10
М (Мах) Мах или число на Мах, изразява отношението между скоростта на движение на дадено тяло в определена среда и скоростта на звука в същата среда. (Б.пр.)