Выбрать главу

Гласът отсреща бе мъжки.

— Ало?

— Със Стив Джарвис ли говоря?

— Кой се обажда?

— Кели Рейнолдс. Аз съм журналистка на свободна практика и в момента работя над статия за…

— Хонорарът ми за интервю е петстотин долара — прекъсна я безкомпромисно Джарвис. — С това ще си купите един час.

— Г-н Джарвис, опитвам се да открия…

— Петстотин долара за един час. В брой или чек. Никакви безплатни отговори.

Кели преглътна болезнено и помисли.

— Ще може ли да се срещнем тази вечер?

— Бар „Занзибар“, в седем часа. Бъди точна.

— Как ще ви позная? — попита Кели.

— Аз ще те позная. Носи нещо червено. И гледай да е по-секси. Може после да се позабавляваме.

Кели стисна зъби.

— Слушай, аз съм професионален журналист и идвам във Вегас по работа. Хич не ми минавай с…

— Ясно, не ти е толкова зор за интервюто — прекъсна я отново Джарвис. — Приятно ми беше да разговарям с вас, госпожице Рейнолдс.

Кели мълчеше. Мъжът също не затваряше. Патова ситуация, прекъсвана от електронния пукот на връзката.

Джарвис пръв наруши тишината.

— Имате ли парите? Пет стотачки. В брой.

— Да.

— Хубаво. Попитайте за мен бармана. Той ще ви упъти в правилната посока. Ще бъда там в седем.

Докато затваряше, споходи я мимолетно съмнение. Дали не надценява опасността?

Тя издърпа чекмеджето на бюрото и извади отново папката с документите за Нелис. Погледна я замислено. Веднъж вече бе минавала по този път. Но сега беше различно. Не ставаше въпрос само за сензацията, а за живота на Джони. Ако още е жив…

Което не значеше, че трябва да тръгне неподготвена. Тя прегледа повторно статията за Джарвис, записа си нещо, вдигна телефона и набра още един номер.

Кайро, Египет

Време до излитането — 134 часа и 40 мин.

Питър Нейбингър също търсеше отговори на въпроси, но не виждаше никакъв смисъл в информацията, която се изписваше на компютъра пред него. Намираше се в изследователската секция на университета в Кайро и използваше тяхната информационна база данни, за да провери разказа на Каджи. Разчиташе, че само тук ще бъдат събрани всички сведения, свързани с разкопките около и в пирамидите.

Никъде не откри съобщение, че през Втората световна воина в пирамидите са влизали германци, но това не го изненада. Затова пък, докато сортираше информацията от войната, действително се натъкна на една бележка, публикувана в тукашен вестник през 1945 г., според която достъпът до Голямата пирамида наистина е бил забранен за седем месеца през същата година и древната постройка е била център на необяснима активност от страна на военните.

Кръстосаната отпратка между думите „Туле“ и „нацисти“ доведе до изненадващ резултат. Нейбингър познаваше Туле като наименование на митологична северна земя. Нацистите обаче бяха изменили значението й — както и на множество други митове и легенди — пригаждайки я за своите перверзни цели и дори бяха използвали някои археологически открития, за да потвърдят твърденията си.

Даже хора незапознати с археологията са чували за Розетския камък, открит през 1799 г., когато армията на Наполеон превзела Кайро. В известен смисъл кръглият камък се оказал ключът към разгадаване тайните на Древния Египет, особено след като Шамполион разшифровал накрая кода на египетските йероглифи, отваряйки вратите към огромно количество информация.

Ала тук, в университета в Кайро, Нейбингър откри неща, за които нямаше и най-малко понятие. Оказа се например, че през 1842 г. пруският крал предвождал експедиция до Египет, която продължила разработките върху текстовете от древността. Един немски египтолог, на име Рихард Лепсиус, придружавал краля и останал в Египет цели три години. За това време направил първите точни чертежи и измервания на пирамидите.

През следващите години немците бяха посветили доста време и енергия на изучаването на пирамидите, йероглифите и старите руни. Несъмнено — ако разказът на Каджи бе достоверен — накрая бяха пожънали плодовете на своите усилия.

Известно бе също, че през периода преди Втората световна война в Германия се е водела целенасочена работа върху легендите, с цел да бъдат превърнати в солидна основа на зараждащата се нацистка доктрина за расовото превъзходство. Пречупеният кръст — символ, използван от различни древни народи — станал отличителен знак на нацисткото движение, а Лист11, един от хората, оказали влияние върху светогледа на Хитлер, дори твърдял, че е разчел успешно надписите със стари руни.

Нейбингър вдигна ръка от клавиатурата и почеса замислено брадата си. Вярно бе, че разчитането на надписите от Розетския камък бе помогнало в изучаването на йероглифите, но не и в разшифроването на старите руни. Според него те датираха от много по-древни времена, далеч преди появата на йероглифната писменост.

вернуться

11

Лист, Фридрих (1789 1846) — немски икономист, защитавал шовинистичната идея за господство на Германия в Европа. Неговите идеи са използвани от нацистите за обосноваване на геополитиката (Б.пр.)