Нейбингър си спомни за думите на Каджи, че немците използвали някакъв чертеж с подобни надписи, за да се ориентират. Какво ли означаваше това? Дали не бяха открили начин за разчитане на руните, който все още се пазеше в тайна от учените по света? Не разполагаха ли с документи и чертежи от времето на Лепсиус? Или просто е било карта на пирамидата, прекопирана от някой, за когото руните също са неразгадаема мистерия?
Някъде бе чел, че митът за Свещения граал се радвал на широка популярност сред нацистите, но преподавателите в университета ги представяха като аматьори в полето на археологията, повече заинтересувани от пропагандата, отколкото от науката. И все пак, ако издирванията им са довели до някакви резултати? Сигурно и на него щяха да му се присмиват, ако разкрие хипотезата си за връзката на надписите от Централна и Южна Америка със старите руни от пирамидите.
Отново се зарови из документите. Към края на Първата световна война повечето окултни групи, създадени още преди войната, започнали да набират сили, подхранвани от горчивото разочарование на населението от наложения на Германия мирен договор. Една голяма част от тези групи се обединили под общото название „Туле“.
През 1933 г. в Германия била публикувана книгата „Bevor Hitler Kam“ („Преди да дойде Хитлер“). И тази творба била посветена на връзките между национал-социалистите и „Туле“. По-интересно бе, че малко след появата на книгата, авторът й изчезнал при мистериозни обстоятелства и всички копия от изданието били конфискувани и унищожени от нацистите. Името на автора било барон Рудолф фон Себотендорф.
За голяма изненада на Нейбингър в компютъра имаше откъс от споменатата книга. Себотендорф бе спрял вниманието си върху митовете за Атлантида и Туле, но ги разглеждаше в съвършено нова светлина, за да ги превърне в доказателство за налудничавите си твърдения.
Така например, според Себотендорф, някога Туле е била център на древна цивилизация, унищожена по време на големия потоп. Тази концепция се основаваше на една по-ранна теория, пропагандирана от Теософското общество.
Нейбингър прочете една кратка молитва за компютъра с чиято помощ можеше да прескача за отрицателно време от една тема на друга, и пое по дирите на последната информация.
Теософското общество било основано през 1875 г. в Ню Йорк от Елена Блаватска12. Според нея обитателите на Атлантида — или Туле, както я наричали нацистите — олицетворявали Четвъртата раса, единствената истинска човешка раса, което, разбира се, било много привлекателно за тяхната арийска теория. На външен вид хората от Туле наподобявали каменните статуи, открити по бреговете на Великденските острови.
Нейбингър зарови пръсти в брадата си. Откъде, по дяволите, й е хрумнало това? Споходи го усещането, че е тръгнал по лъжлива следа, но въпреки всичко продължи да чете.
Като основна причина за изчезването на Четвъртата раса — атлантите или тулеаните — се сочеше кръстосването й с по-низши същества. Изводът, побързали да вметнат нацистите, е, че трябва да се съхранява чистотата на превъзхождащата раса.
Значи фашистите са се интересували от Атлантида? Но какво общо има това с Древния Египет?
Професорът се облегна назад уморено и затвори очи, опитвайки се да подреди късчетата от информация в една обща картина.
Защо нацистите са унищожили книгата и каква е била съдбата на Себотендорф? На пръв поглед нямаше каквато и да било пряка връзка с разказа на Каджи, ако се изключеше думата „Туле“, изписана върху острието на камата, но Нейбингър бе привикнал към подобни интелектуални загадки и не се предаваше лесно. Може би зад завесата се криеше много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
Нейбингър потърка очи и зачете отново откъса от книгата. Едно от възможните обяснения за конфискуването й бе, че Хитлер е искал последователите му да си мислят, че той, а не Себотендорф или някой друг, е авторът на тези идеи.
Нейбингър реши да продължи още малко по тази следа. Ала по темата „Атлантида“ изникнаха грамадно количество отпратки — над хиляда. Значи не само германците са се интересували от изчезналия континент. Той прегледа първите двадесетина и избра една статия, която му се стори подходяща за начало.
Атлантида все още се смяташе за митична страна, споменавана в оригинални източници единствено от Платон. Повечето историци бяха на мнение, че Платон е създал Атлантида като метафора, литературно средство за изразяване на възгледите си. Онези, които вярваха в съществуването на Атлантида, се разделяха в зависимост от твърденията си за местоположението й. Според едни, тя е била остров в Средиземно море, унищожен при мощно вулканично изригване. Група океанолози дори изследвала кратера на вулкана Санторини за следи от изчезналия континент. Други я поставяха в самия център на Атлантическия океан. Споменаваха се Азорските острови — Езерото на седемте града на остров Сан Мигел изпълваше кратера на угаснал вулкан. Смяташе се, че главният град на Атлантида лежи на дъното на това езеро.
12
Елена Блаватска (1831–1891) — руска писателка и теософ. Под влияние индийската философия основава през 1875 г. в Ню Йорк Теософското общество. Мистичната му доктрина е повлияна от будизма и др. източни учения, които се преплитат с окултизъм и неортодоксално християнство. (Б.пр.)