Гулик сметна, че е изгубил достатъчно време за кадрови въпроси.
— Бих искал да поздравя доктор Дънкан за присъединяването й към групата ни. — Той премести тежкия си поглед към Лиза. — Зная, че сте получили секретна документация върху историята на проект „Меджик-12“, тъй че няма да ви губя времето с встъпления. Бих искал да ви запозная с някои от най-важните моменти на предстоящата операция.
Първо, всичко, което е свързано с проекта, е класифицирано като свръхсекретно, категория К. Това е най-високата степен на засекретеност. „Меджик-12“, официалното название на хората, събрани около тази маса, съществува от петдесет и четири години. И нито веднъж през това време не е имало опасност от нарушаване на секретността.
Основната ни задача има две части. Първата — да усъвършенстваме летенето със скакалците или летящите чинии и да изучим системите им за задвижване по метода на реверсивния инженерен анализ. — Той натисна копчето и на екрана се появиха девет сребристи диска, подредени един зад друг в грамаден хангар. Трудно беше да се различат някакви подробности от снимката, но първото впечатление бе, че пет от дисковете са съвсем еднакви, докато останалите четири имат дребни различия.
— С тези скакалци летим от тридесет и три години, а за настоящата операция разполагаме с основни и резерви екипажи. Все още обаче не можем да се похвалим с особен успех в разгадаването на метода на тяхното движение. — Той огледа присъстващите, вдигнал многозначително вежди.
— Зная за този проект — вметна Дънкан.
Гулик кимна.
— Продължаваме с полетите на скакалците, за да поддържаме в готовност екипажите, а също и за набиране на нови данни за реактивните системи и полетните им характеристики. Вече сме конструирали няколко прототипа на двигатели, но нито един от тях все още не функционира адекватно — добави той, предъвквайки основния проблем, с който се бореха от години, без никакви изгледи за успех в близкото бъдеще.
— Втората част — корабът-майка — е съвсем друга история. — На екрана се появи издължено тяло с форма на пура, също разположено в голям, изсечен в скалите, хангар. Невъзможно беше да се определят размерите на обекта от снимката, но дори в двуизмерна проекция се създаваше впечатление за нещо грамадно. — През изминалите години корабът-майка беше костелив орех за най-добрите ни учени, но изглежда най-сетне разполагаме с достатъчно познания върху системите за управление, за да задействаме двигателите му. Тъкмо за това се готвим в момента. Ще бъде…
— Ще бъде истинско бедствие, ако ги задействаме — прекъсна го фон Сеект, като гледаше към Дънкан. — Нямаме никаква представа на какъв принцип работят. О, да, глупаците от реверсивния отдел ще ви кажат, че познават добре системата за управление, но това няма нищо общо с механиката и физическите принципи на самия двигател. Все едно да накарате някого да подкара атомен бомбардировач, само защото знаел да управлява кола, а щурвалът на бомбардировача много приличал на волан. Това е безумие.
Лявата вежда на генерала трепкаше нервно, но гласът му остана спокоен.
— Благодаря ви, доктор фон Сеект, но вече приключихме с обсъждането на този въпрос. Никога няма да можем да разберем принципите на кораба-майка, ако не правим опити да го изследваме. Същият метод приложихме при скакалците и…
— И все още нямаме понятие за начина, по който се задвижват — подхвърли фон Сеект.
— Но затова пък летим на тях и ги използваме — рече доктор Ферел, физикът. — С всеки ден се приближаваме все повече до тайните им.
— Опасна игра с нещо, което не разбираме — парира фон Сеект.
— Тестовете рисковани ли са? — попита Дънкан, доста спокойна в сравнение с развълнувания и възбуден фон Сеект.
Гулик втренчи поглед в нея. Точно преди срещата бе прегледал отново секретното досие, което му бе донесъл Кенеди. Знаеше за Дънкан повече, отколкото вероятно тя самата за себе си. На тридесет и седем, два пъти разведена, син в частно училище във Вашингтон, докторат по медицинска биология от Станфърд, успешна кариера в бизнеса и сега, благодарение на връзките й с първата дама, политическо назначение на вероятно най-нестабилния пост в администрацията. Разбира се, Гулик не се съмняваше, че президентът не е съвсем наясно с функциите на „Меджик-12“. Това беше една от спасителните вратички, свързани с проекти с подобно ниво на засекретеност. Понеже малцина имаха достъп до поверителната информация, често ги забравяха в голямата картина.