Търкот го изгледа продължително, сетне се отправи към групата войници, които не бяха на смяна. Излегна се под дърветата, напъха се в алпийския спален чувал и го затвори догоре. Замисли се за всичко, което бе видял, и се запита какво ли бяха казали на Прага за него. Накрая реши, че няма никаква представа какво става, нито какво знае Прага за него и се унесе в сън.
Малко преди да заспи, повлияно от немския на Прага, съзнанието му превключи на една друга сцена. Ниско, задимено помещение, трясък от автоматна стрелба и писъци наранени.
Хангарът, Зона 51
Време до излитането — 129 часа и 40 мин.
Лиза Дънкан вече бе прочела докладите и прегледала снимките, но те не я бяха подготвили за мащабите на операцията. Докато летеше над Зоната на борда на един от черните хеликоптери, тя оглеждаше с изненада гигантското летище и прилежащите му съоръжения, но все още бе под впечатлението на онова, което се криеше вътре.
След като излязоха от Куба, тя и придружаващите я неколцина учени се качиха в изкопания в скалата хангар. Дължината му надхвърляше километър и половина, а на ширина бе около половин. Три от стените на хангара, подът и таванът бяха от скала. Четвъртата представляваше сложно и добре замаскирано съоръжение от плъзгащи се врати, които се отваряха към пистата. Истинските размери на хангара можеха да се преценят в редки случаи като този, когато всички преградни стени бяха вдигнати и човешкият поглед стигаше безпрепятствено от единия до другия край. Дънкан се зачуди, дали не са го направили, за да я впечатлят. Ако е така, постигнали бяха целта си.
Все още бе завладяна от неприятно чувство заради разговора с Гулик. Преди да дойде тук, получи точен инструктаж от съветника на президента по въпросите на националната сигурност, но изглежда дори той не знаеше какво точно се крои в „Меджик-12“. Проектът съществуваше от петдесет и три години, а президентът бе на власт едва от три. В подобни случаи често служителите смятаха, че са надживели всякакви политически и бюрократични препятствия и ревниво се изпречваха на пътя на всеки, който прави опит да им се бърка в работата.
ЦРУ, НРС, Пентагонът — ведомства с необятни администрации и финансиране, преживели не една промяна по върховете. Също и „Меджик-12“, само дето тук се бяха окопали по-дълбоко. Въпросът беше защо Гулик и компания толкова бързат с изстрелването на кораба-майка? Това и някои непотвърдени слухове, достигнали до Вашингтон, бяха причините да я изпратят тук. Беше се добрала до някои неприятни разкрития, за които намекна и на Гулик, но това бяха минали неща — както той умело я парира. Повечето от участниците в операция „Кламер“ отдавна бяха умрели. По-важно бе да разбере какво се готви сега. Да си отваря очите и ушите и да не обръща внимание на собствените си тревоги.
— Този хангар е бил построен през 1951 г. — обясняваше й професор Ъндърхил, специалистът по аеронавтика. Той посочи сребристите дискове. — Някои бяха докарани съвсем наскоро. Наясно сте, предполагам, за начина, по който сме се сдобили с тях. В настоящия момент шест от скакалците са в изправност.
— Ами останалите три? — попита тя.
— Върху тях работим. Разглобяваме двигателите и провеждаме реверсивни инженерни изследвания. Опитваме се да разберем летателните и контролните системи, както и останалата технология.
Тя кимна и го последва към дъното на хангара. Край трите чинии се въртяха работници, заети със задачи, които не разбираше. Действително бе запозната с историята на тези съдове, които, изглежда, просто са били изоставени на различни места по Земята някъде в миналото. Изследванията показваха, че продължителността на техния престой доближава десет хиляди години. Самите летателни средства никак не изглеждаха пострадали от времето.
В документите имаше твърде малко предположения за техния произход и за причините, които са накарали създателите им да пристигнат на Земята. Кой знае защо учените тук твърде малко си задаваха подобни въпроси. Това също безпокоеше Дънкан, но тя обичаше да разсъждава с аналогии и опита да си представи как би се чувствала, ако зареже колата си някъде, а след време се върне, за да открие, че някой е разглобил двигателя й, за да види как работи. Макар скакалците да са били изоставени отдавна, нищо чудно вековете според земните измерения да са само дни или часове за истинските им притежатели.
— Защо всички ги наричат скакалци? — попита тя. — В документацията бяха обозначени като магнитнозадвижвани летателни средства, или МЛС, или просто дискове.