Ъндърхил се засмя.
— Това МЛС го използваме в средите на учените, защото сме свикнали на нафукани заглавия. Иначе им викаме дискове или скакалци. Имайте още малко търпение и ще узнаете причината за последното название. Нямате представа с каква бързина могат да сменят посоката си, сякаш отскачат от невидима стена. Всъщност, названието дойде от първите пилоти-изпитатели — оплакаха се, че се мятали вътре като скакалци при всяка по-рязка маневра. Доста време и усилия ни отне, докато опознаем достатъчно полетните характеристики и се научим на по-плавни завои.
Ъндърхил посочи металната врата в черната стена.
— Оттук, моля.
Вратата се плъзна встрани още щом я доближиха, а зад нея се разкри осемместно електрическо монорелсово влакче. Дънкан влезе във вагона, последвана от Ъндърхил, фон Сеект, Слейдън, Ферел и Круз. Влакчето потегли и само след миг ги погълна тесен, но ярко осветен тунел.
Ъндърхил продължи с ролята на екскурзовод.
— От тук до Втори хангар, където всъщност е бил открит корабът-майка, има не повече от осем километра. Всъщност, базата дължи местоположението си на това откритие. Незапознатите смятат, че сме търсили изолираност от големи населени места, но това е само съвпадение с главната причина. Историята започва през Втората световна война, когато група учени оглеждали терена наоколо, с цел да го превърнат в полигон за предстоящите ядрени изпитания. Съвсем неочаквано някои от инструментите им показали странни измервания, сякаш наблизо имало голям метален обект. Засекли мястото, започнали да копаят и не след дълго се натъкнали на кораба-майка в помещението, което сега наричаме Втори хангар. Този, който е оставил кораба, несъмнено е разполагал с достатъчно усъвършенствана технология, за да прокопае галерия с подобни размери и след това да я замаскира.
Дънкан не можа да сдържи възклицанието си, когато влакчето напусна тунела и се озова в грамадната пещера, дълга около два и широка един километър. Покривът над главата й се издигаше също на близо километър и бе от гладко полирана скала. Целият бе изпъстрен от ярките кръгове на прожектори. Това, което веднага прикова вниманието й, бе черният цилиндричен обект, заемащ по-голямата част от пространството в галерията. Корабът-майка бе почти две хиляди метра дълъг и към петстотин широк. Но най-странно впечатление правеше обшивката му — черна, лъскава и невероятно гладка, тя от години не се поддаваше и на най-упоритите опити за анализ.
— Нужни ни бяха почти четиридесет и пет години да узнаем състава й — промърмори развълнувано Ферел, който седеше зад нея. — Все още не сме в състояние да получим подобна сплав, но поне успяхме да проникнем през нея.
Дънкан вече можеше да види скелето в близост до носовата част — ако това бе носът, а не кърмата на кораба. Самият кораб-майка лежеше върху грамадна платформа със сложна конструкция, изградена от същата сплав, от каквато и неговата обшивка. Скалните стени на пещерата бяха невероятно гладки, а по пода не се виждаше нито една неравност.
Слязоха от вагона и продължиха пеша покрай надвисналото туловище на кораба. Докато заобикаляха централната част, Ъндърхил я посочи с пръст.
— Наричаме го кораб-майка не само заради размерите му, но и защото вътре в средната му част има място — по-точно специални вдлъбнатини, по размери достатъчни да поберат всички налични скакалци, че и още дузина такива. Склонни сме да вярваме, че именно по такъв начин скакалците са се озовали на Земята, тъй като не разполагат с достатъчно мощност да напуснат самостоятелно пределите на атмосферата.
— Но все още не можем да отворим дори вратите на товарния отсек — обади се за първи път фон Сеект. — А вие искате да включите двигателите.
— Стига, Вернер, вече говорихме за това — каза Ъндърхил.
— Отне ни четиридесет и пет години, само за да влезем — не се предаваше фон Сеект. — А сега, само за няколко месеца вие възнамерявате да летите на него!
— Какво толкова ви безпокои? — попита Дънкан. Беше прочела досието на професора и нямаше особено високо мнение за него. А и откакто се запознаха, непрестанно се заяждаше.
— Ако знаех какво ме безпокои, щях да съм още по-обезпокоен — отвърна свадливо фон Сеект. — Въобще не разбираме как работи този кораб. — Той спря да си поеме дъх и останалите членове на групата също забавиха крачка. — Според мен част от двигателните системи на кораба използват гравитацията. В конкретния случай — гравитацията на нашата планета. Кой би могъл да каже какви ще са последствията от това? Искате ли да поемете отговорност за евентуално въздействие върху гравитационното поле на планетата?