— Това е в моята област — намеси се Ферел — и веднага ще ви уверя, че няма никакъв проблем.
— О, толкова ме успокоихте — засмя се иронично фон Сеект.
В галерията проехтя отсечен глас от високоговорителите:
— ДЕСЕТ МИНУТИ ДО СТАРТА. ПЕРСОНАЛЪТ ДА СЕ ПРИБЕРЕ В УКРИТИЯТА. ДО СТАРТА ОСТАВАТ ДЕСЕТ МИНУТИ.
— Достатъчно, господа — вдигна ръце Ъндърхил. Намираха се в основата на скелето. — По-късно ще огледаме отвътре, а сега моля последвайте ме. — Той се насочи към една малка врата в бетонната стена. Веднага щом влязоха, вратата се плъзна и бравата й щракна оглушително. — Поставили сме двама души на борда в кабината за управление. От тях се иска да включат двигателите, да изчакат десет секунди и после да ги изключат. Никакви полети, никакво движение. Все едно, че сте запалили колата на нулева скорост.
— Дано — промърмори фон Сеект.
— ПЕТ МИНУТИ.
— Присъствате на исторически момент — обърна се Ъндърхил към Дънкан.
— Вътре сме разположили цял куп датчици и камери — добави Ферел. — Така ще получим достатъчно информация, за да узнаем как работят двигателите.
Дънкан погледна към фон Сеект. Професорът седеше встрани, сякаш не се интересуваше от това, което става.
— ЕДНА МИНУТА.
Започна финалното отброяване, което й заприлича на старт на космически кораб.
— ДЕСЕТ.
— ДЕВЕТ.
— ОСЕМ.
— СЕДЕМ.
— ШЕСТ.
— ПЕТ.
— ЧЕТИРИ.
— ТРИ.
— ДВЕ.
— ЕДНО.
— СТАРТ.
Изведнъж започна да й се гади. Тя се олюля, сетне се преви и почувства как остатъците от ласвегаската закуска поемат нагоре. Падна на колене и повърна на бетонния под. После, също така неочаквано, всичко приключи.
— ОТБОЙ. ОТБОЙ. ПЕРСОНАЛЪТ МОЖЕ ДА НАПУСНЕ УКРИТИЯТА.
Дънкан се изправи, смръщена от киселия вкус в устата си. Мъжете около нея бяха побледнели и разтреперани, макар че никой освен нея не бе повърнал.
— Какво стана? — попита Дънкан.
— Нищо — отговори Ферел.
— Дявол да го вземе! — ядоса се тя. — Почувствах го! Нещо се случи.
— Включихме и изключихме двигателите — отвърна Ферел. — Сега предстои да анализираме събраната информация. — Той посочи телевизионния екран. — На повторението се вижда, че нищо не е станало.
И действително, корабът на екрана стоеше съвършено неподвижно, докато часовникът в долния ъгъл отброяваше десетте секунди на опита.
Дънкан избърса устата си със салфетка и погледна към фон Сеект, който седеше все така безучастно. Срам я беше, задето повърна, но изглежда това не бе направило особено впечатление на останалите. За първи път се запита дали старецът не е побъркан, или напълно изкуфял.
Гулик и най-доверените членове на „Меджик-12“ бяха проследили хода на експеримента от монитора в заседателната зала. Те също не забелязаха никакво движение на кораба, което се потвърждаваше и от данните от приборите. Въпреки това двигателите бяха заработили.
Гулик се усмихна, прогонвайки и последните следи от напрежение по лицето си.
— Господа, продължаваме по предварителната програма.
6.
Информацията беше разчетена и анализирана. Сигналът идваше от североизток, но силата му не беше достатъчна, за да се определи местонахождението на източника на смущение. Една мигновена проверка на изтеклото време потвърди, че от момента на пробуждането му е изминал съвсем кратък период.
Този път обаче то знаеше какво е предизвикало смущението. Информацията от сензорите съвпадаше с тази, записана в паметта. Характеристиките на сигнала бяха съвсем ясни и то разпозна източника му.
Налагаше се да вземе необходимите мерки. А това означаваше и разход на скъпоценна енергия. То премина към изпълнение с бързината, с която бе взело и решението. Дадени бяха нареждания. Следващия път, когато това се повтори, то ще бъде нащрек и в готовност да реагира.
7.
Лас Вегас, Невада
Време до излитането — 121 часа
— Стив Джарвис?
Барманът направи кисела физиономия и посочи едно сепаре в дъното. Докато вървеше натам, Кели изучаваше мъжа, седнал на масата. Колкото и да й бе неприятно да признае, не изглеждаше чак такава отрепка, каквато си го бе представяла. Джарвис имаше права черна коса и носеше очила с тънки рамки. Облечен бе в спортно сако, носеше вратовръзка. Той също я разглеждаше и не можа да скрие разочарованието си. Вероятно се бе надявал на нещо по-стройно и надарено с примамливи извивки, предположи тя.
— Носите ли парите? — бе всичко, с което я посрещна.