— Горе ръцете и вън от кабината! — изрева Прага.
Вратите се разтвориха и отвътре излязоха младеж и момиче, което се криеше зад него.
— Кои сте вие бе, хора?
— Сложи им белезници! — викна Прага на Търкот.
— Те са цивилни — не отстъпваше Търкот.
Прага насочи дулото към него.
— Слагай белезниците!
Търкот погледна оръжието, сетне Прага, накрая извади чифт пластмасови белезници от калъфа на колана си и закопча ръцете на двамата зад гърбовете им.
— Искам да ви видя документите — настояваше младежът. — Нямате право да постъпвате така. Вие не сте ченгета.
— Качвай се в хеликоптера — кресна му Прага и махна с автомата към машината.
— Къде ще ни водите? — заинати се момчето и спря насред пътя. Момичето все още гледаше да се крие зад него.
Търкот погледна към Прага и по позата и начина, по който се местеше пръстът му върху спусъка, осъзна, че всеки миг ще открие огън. Направи крачка и застана пред младежите.
— Моля ви, послушайте го. Ще се разберем веднага, щом ви откараме в базата. Стана инцидент… — добави умолително той. — Аз съм Майк. — Той се пресегна и потупа момчето по рамото. Двамата изглеждаха объркани от неочаквано приятелския жест.
Младежът го погледна.
— Аз съм Били — произнесе той. — А тя е Сузи.
Търкот ги побутна към хеликоптера.
— Е, добре, Били и Сузи, шефът е решил малко да ви повози.
— Млъквай, мръвко — изсъска Прага и отново им махна с оръжието.
Качиха се в кабината и пилотът набра височина.
Кубът, Зона 51
На екрана се бе появила трета точка, която изскочи откъм източната част на Невада и се насочи право към връщащия се в базата „Скакалец три“. Гулик знаеше, че това е „Аврора“ на пресечен курс с „фантома“.
— Сър, „фантомът“ се отказва от преследването — докладва Куин. Малкото сферично тяло бе описало широк завой и сега летеше към района на действие на „Найтскейп шест“.
— Пренасочете „Аврора“ към Небраска — нареди Гулик.
Куин кимна.
— След колко време „Аврора“ ще достигне обекта?
— Десет минути — отвърна Куин.
Никак не изглеждаше зле за разстояние от две хиляди и четиристотин километра. Но в този случай това означаваше цели девет минути закъснение, мислеше си Гулик, докато наблюдаваше как непознатият обект се приближава към района на действие. За момент се поколеба да нареди на „Скакалец три“ да поеме обратен курс, но в момента това би означавало да надвиши правата си. Гулик удари с юмрук таблото пред него и околните го погледнаха втрещено.
Околностите на Блумфилд, Небраска
АХ-6 прелетя над върховете на дърветата в края на полето и обърна на север. Търкот бе закопчал с колани младежа и момичето на задната седалка, а след това се бе наместил между тях. Прага седеше отпред, полуизвърнат, с насочено към тях оръжие и играещ върху спусъка пръст.
Търкот погледна дулото, после Прага.
— Ще ти бъда благодарен, ако не насочваш желязото към мен — изрече той в микрофончето. В действителност беше уплашен. Не толкова от оръжието, макар да оценяваше опасността, а по-скоро заради човека, който го държеше. Какво възнамеряваше да стори Прага на тези двама души?
— Не ме е еня за твоите благодарности — отвърна Прага по интеркома. — Ти не изпълни заповед по време на операция. А това е подсъдно, мръвко. Ще се погрижа да те изритат, където трябва.
— Тези хора са цивилни — рече Търкот. Двамата до него не чуваха и думичка от разговора, който се водеше по интеркома.
— Ако питаш мен, по-скоро са трупове — заяви Прага. — Видяха нещо, което не биваше да виждат. Ще ги откараме в Дълси и там ще ги турим под похлупак.
— Не зная какво си намислил, нито разбирам за какво говориш — отвърна Търкот. — Но тези хора… — Той млъкна защото хеликоптерът внезапно се люшна надясно и взе да губи височина.
— Какво правиш? — извика Прага на пилота, без да откъсва поглед от пленниците.
— Имаме си компания! — извика в отговор пилотът.
Яркосияещ овал — с диаметър около три стъпки — се бе появил точно отпред. Пилотът дръпна ръчката към себе си и намали рязко оборотите, за да избегне сблъсъка, но овалът неочаквано се гмурна право към тях и се заби в предното стъкло. От удара плексигласът се пръсна и Търкот инстинктивно закри лицето си с ръка.
— Падаме! — извика пилотът в интеркома. — Ще се ударим в… — краят на изречението бе погълнат от сблъсъка на хеликоптера със земята. Перките се заровиха в меката почва и хвръкнаха настрани, разминавайки се по чудо с кабината.
Търкот почувства остра болка в дясната си страна, после изведнъж всичко застина. Той вдигна глава. Единственият звук бе нечий пронизителен писък. Обърна се наляво. Устата на Сузи бе широко отворено „О“ и звукът извираше отвътре. Ококорил очи, Били премигваше, опитвайки се да преодолее завесата на мрака.