Търкот се пресегна и разкопча предпазния колан на Били, сетне извади ножа и преряза белезниците и на двамата.
— Излизайте — нареди им той и ги бутна към вратата, преди да насочи вниманието си към предната седалка.
Пилотът висеше безжизнено на коланите, а дясната му ръка бе извита под неестествен ъгъл. Прага тъкмо се размърдваше. Пушката я нямаше, изглежда бе излетяла навън при сблъсъка.
Из въздуха витаеше тревожният мирис на изтичащ керосин. Достатъчно бе течността да допре нагорещената метална повърхност и кабината щеше да се превърна в огнен кипящ ад.
Прага човъркаше с пръсти пистолета на колана. Търкот се преви над седалката, сподавяйки нетърпимата болка в хълбока, предизвикана от движението. С другата си ръка Прага вече разкопчаваше кобура.
— Не им позволявай да се измъкнат — изхриптя той на Търкот. В същия миг измъкна пистолета и го насочи към Били, който помагаше на Сузи да излезе.
Търкот реагира мълниеносно — удари с разтворената длан на лявата си ръка шията на Прага, усещайки как гръклянът поддава, а същевременно стовари дясната върху предмишницата на ръката, която държеше пистолета. Прага изцъкли очи и направи отчаян опит да си поеме въздух през смазания гръклян.
Едва тогава Търкот последва Били и Сузи през задната лява врата. Искри проблясваха из вътрешността на хеликоптера. Той застана до кабината и разкопча коланите на пилота. Прага неочаквано замахна с нож към гърдите на Търкот. Острието разсече здравия брезентов плат и се заби в рамото му.
Търкот притисна ръката с ножа към облегалката, сетне замахна и отново стовари разтворената си длан върху гърлото на Прага, този път без да сдържа силата си. Почувства пукот на хрущяли — сега вече Прага нямаше откъде да си поема въздух.
Търкот метна тялото на пилота през рамо, извърна се и измина няколко крачки, преди хеликоптерът да избухне в пламъци.
9.
Кубът, Зона 51
Време до излитането — 117 часа и 45 мин.
— Сър, „Найтскейп шест“ катастрофира — обяви Куин. — Получих точните координати. Радиовръзката е прекъсната.
— Изпратете спасителен екип до мястото на катастрофата — нареди генерал Гулик, без да откъсва очи от точката, изобразяваща „фантома“. Движеше се бавно над района, където бе паднал „Найтскейп шест“. „Аврора“ тъкмо наближаваше границата на Колорадо и Небраска.
Околностите на Блумфилд, Небраска
Време до излитането — 117 часа и 42 мин.
— Разкарайте се от тук — викна Търкот на Сузи и Били, които гледаха вцепенени горящите останки на хеликоптера. Беше положил пилота на земята, разкопчал бе комбинезона му и сега търсеше признаци на живот. Увери се, че все още диша, макар и слабо, провери за активно кръвотечение, за фрактури на костите. В края на краищата, изглежда се бе разминал само с контузия на главата, ако се съдеше по вдлъбнатината в шлема, и естествено — със загубата на съзнание. Реши все пак да не сваля каската, докато не пристигне спасителният екип. Това, че пилотът бе в безсъзнание, сега само можеше да му е от полза.
— Но… — мърмореше объркано Били. — Какво…
— Никакво „но“, никакви въпроси, никакви излишни приказки — озъби се Търкот, все още наведен над тялото на пилота. — Забравете всичко, което се случи тази вечер. Не разказвайте на никого, и без това хората няма да ви повярват, затова пък някой може да ви потърси с не дотам добри намерения. Оставете ни тук и тръгвайте.
Били очевидно не се нуждаеше от нови поощрения. Той сграбчи Сузи за ръката и двамата потънаха в тъмнината към близкия път.
Едва сега Търкот намери време да се огледа. Кръвта, която се стичаше от раната на рамото му, бе напоила десния ръкав на якето. Зае се с нея, извади бинт от аптечката на колана и наложи няколко марли, за да спре кървенето. Имаше още кръв по гърдите и когато разкопча якето, откри, че близо осемсантиметрова кървава диря прорязва ребрата му. Най-доброто, което можеше да направи, бе да превърже и нея.
Когато свърши, погледна небето. Все още виждаше малкия светещ обект, на височина приблизително триста метра. Поклащаше се лениво, сякаш се наслаждаваше на последствията от своите действия. Погледа го известно време, но сияещият овал изглежда не представляваше непосредствена заплаха. А и прецени, че по начина, по който се движеше, едва ли ще е в състояние да реагира навреме, ако реши да го нападне.