Търкот се завъртя и огледа хоризонта. Другите скоро ще са тук. И после? Мъчителен въпрос. Убийството на Прага бе по-скоро рефлекс. Не съжаляваше за постъпката си, особено след всичко, на което бе станал свидетел тази нощ, но ситуацията бе крайно объркана и Търкот все още се колебаеше какъв да бъде следващият му ход.
Дали Прага е знаел, че са го пратили да души? Това би могло да обясни някои от действията му, но не всички. Ако не подозираше, че е внедрен, тогава просто е бил маниак, садист, каквито нерядко се срещаха в специалните части. Освен ако нямаше друго обяснение. В края на краищата, по действията не винаги можеше да се съди за мотивите.
Едва ли случилото се щеше да му се отрази благоприятно, ако не съумее своевременно да се свърже с Дънкан и да й съобщи за всичко, на което бе станал свидетел. За целта обаче трябваше да бяга надалеч от хората на „Найтскейп“. Това, че пилотът бе в безсъзнание, щеше да му даде малко време, когато най-сетне дойдат да ги приберат. Думата на Търкот щеше да е единствената и той се зае да обмисля какво да каже.
Кубът
Гулик разполагаше с пълна телеметрична информация от борда на „Аврора“ и освен това можеше да слуша разговора на борда между пилота на самолета и офицера от разузнавателната служба.
— Всички системи включени. След седемдесет и пет секунди обектът навлиза в нашия обсег.
Гулик включи микрофона.
— „Аврора“, говори „Куб шест“. Искам добре да се прицелите. Заснемете го още при първото сближаване. Второ едва ли ще има. Край.
— Разбрано, „Куб шест“ — потвърди офицерът. — Петдесет секунди.
— Снижаваме се на три хиляди метра — съобщи пилотът. — Намалявам скоростта на 2,5М. Захождаме към целта — каза той на офицера, давайки знак за активиране на всички свръхчувствителни разузнавателни системи на борда на самолета.
— Отваряне на люка — докладва офицерът, докато скоростта им продължаваше да пада. Гулик се досети, че люкът може да бъде отворен, едва когато скоростта падне под четири хиляди километра в час. При по-високи скорости това би довело до аеродинамични нарушения в полета и би причинило разпадане и изгаряне на корпуса. Дори сега, съдейки по телеметричните данни, температурата на обшивката надхвърляше триста градуса по Целзий. — Двадесет секунди. Всички системи функционират нормално.
— Снижаване на хиляда и петстотин метра. Скорост 2М.
— Системи за наблюдение включени.
Гулик вдигна глава към големия екран на стената. Червеният триъгълник, изобразяващ „Аврора“, бързо приближи и подмина светещата точка на „фантома“. Сетне „фантомът“ подскочи встрани.
Гулик включи микрофона.
— Говори „Куб шест“. „Фантомът“ се измъква! Курс едно-девет-нула! Преследвайте го!
„Аврора“ притежаваше бързина, но маневреността не бе сред достойнствата й. Пред погледите на всички в залата червеният триъгълник започна широк завой, който щеше да обхване по-голямата част от Небраска и малко от Айова, преди самолетът да излезе на новия курс. Междувременно малката точка се насочи на югозапад и излезе над Канзас.
— Каква е скоростта на „фантома“? — попита генерал Гулик.
— По изчисления на компютъра 3,3М — докладва майор Куин.
„Фантомът“ вече наближаваше горния ръкав от територията на Оклахома, а „Аврора“ завършваше завоя над южна Небраска.
— Ще го стигне — промърмори Гулик.
Двете точки продължиха да се преместват, като червената бързо скъсяваше дистанцията.
— „Фантомът“ пресече мексиканската граница — съобщи Куин. Той се поколеба, но дългът го караше да говори. — Сър, разрешавате ли на „Аврора“ да продължи с преследването?
— По дяволите. Мексиканците дори няма да разберат, че е там. Лети твърде бързо и твърде високо. А и да го засекат за кратко на радара, докато се усетят, вече няма да е там. Никакво отказване.
За по-малко от дванадесет минути бе пресечена цялата мексиканска територия и сега „Аврора“ бе само на две хиляди километра зад „фантома“, като продължаваше да го доближава.
— Прехващане след осем минути — обяви Куин.
Околностите на Блумфилд, Небраска
Търкот чу шума от хеликоптерите далеч преди да пристигнат. Първо се приземи големият „Блекхоук“ и отвътре изскочиха шестима мъже с пожарогасители. Търкот знаеше, че след изгрев в нивата няма да остане нищо, освен няколко обгорели царевични стълба. Другият АХ-6, се приземи до него.
— Къде е майор Прага? — попита мъжът, който изтича от хеликоптера.
Търкот посочи мястото на катастрофата.