Гулик изслуша доклада му, сетне посочи вратата към коридора.
— Свободен сте. Вървете да ви превържат в клиниката.
„Нито думичка благодарност“ — помисли си Търкот, докато напускаше залата. Спомни си, че в Германия Гулик бе оценил най-високо постъпката на Търкот — постъпка, с която едва ли можеше да се гордее. Но очевидно събитията от изминалата нощ не бяха от подобна категория. Вече не се съмняваше, че ако беше убил двамата цивилни и бе представил труповете им като трофеи, щеше да получи най-малко сърдечно потупване по рамото.
Вратата на асансьора се плъзна зад гърба му и той пое към повърхността. Сега вече трябваше да потърси начин да се измъкне.
Генерал Гулик изчака, докато капитанът излезе от залата. Едва тогава се обърна и погледна многозначително майор Куин.
— От този не получихме никаква помощ. Искам всички останали екипажи да бъдат подробно разпитани, веднага след като се върнат от мястото на инцидента. Анализирахте ли информацията от „Аврора“?
— Да, сър. Разполагаме с няколко доста висококачествени снимки на „фантома“.
На екрана изникна малка светеща топка.
— Мащаб? — попита Гулик.
В долния край на екрана светна оразмерителна линия.
— Диаметър един метър и осемнадесет сантиметра, сър — побърза да вметне Куин.
— Система на движение?
— Неизвестна.
— Летателни характеристики?
— Неизвестни.
— Спектрален анализ?
— Съставът на външната обвивка не подлежи на никакви…
— Неизвестен, значи. — Гулик удари с длан таблото, загледан в изображението, сякаш се опитваше да проникне в него. — Какво, по дяволите, знаем за него?
— Ами… — Куин спря и си пое дъх. — Всъщност, сър, и друг път сме го засичали.
— Какво?
В отговор Куин раздели екрана на две, снимката от „Аврора“ се измести наляво, а в дясната част на екрана се появи зърнисто чернобяло изображение на идентичен обект.
— Говори, Куин — изръмжа Гулик. — Не спирай.
— Снимката отдясно е направена… — майорът млъкна развълнувано и се покашля, за да прогони напрежението — на 23 февруари 1945 г. от стрелковата куличка на П-47 „Тъндърболт“, по време на полет над река Рейн в Германия.
Из залата се разнесоха развълнувани коментари.
— „Изтребител фу“ — произнесе Гулик.
— Точно така, сър.
— Какъв е този „изтребител фу“? — попита Кенеди.
Гулик не отговори, замислен върху новото разкритие. Куин метна поглед към монитора и продължи да обяснява на останалите присъстващи, които очевидно не бяха толкова детайлно запознати с авиационната история.
— Обектът отдясно носи названието „изтребител фу“. По време на Втората световна война наши екипажи много кратно са засичали подобни летателни тела. Тъй като първоначално са ги сметнали за японски или германски тайни оръжия, цялата информация за тях е била засекретена. Първите доклади за „изтребители фу“ датират от края на 1944. Описват ги като метални сфери или като топки светлина, с диаметър приблизително около метър. По това време екипажите на нашите самолети вече се състояли от ветерани, хора достатъчно опитни, при това почти винаги въоръжени с фотоапарати и камери, и съобщенията им били вземани на сериозно.
Куин беше в стихията си. Преди да го назначат в Зона 51, той бе работил в проекта „Синя книга“ — секретна изследователска група на ВВС, занимаваща се с докладите за НЛО — извън района на операция на Зоната. От една страна „Синя книга“ се явяваше прикриващо звено на Зона 51, а от друга — разпространяваше дезинформация за всички самостоятелни изследователи. В „Синя книга“ работеха и над „изтребителите фу“, така че повечето летци бяха чували за тях.
— Тези неща се случват твърде често, за да ги държим под похлупак. Доста от съобщенията за „изтребители фу“ още тогава са достигали вестникарските страници, а някои дори са отбелязани в книгите, посветени на НЛО. Това, което успяхме да запазим в тайна обаче, бе, че сме изгубили дванадесет самолета в опит да заловим някое „фу“. Всеки път, когато наш прехващач или бомбардировач е правел опит да се сближи с малкия летателен съд или да от крие огън по него, „фу“-тата реагирали по един и същ начин — обръщали се и се врязвали директно в самолета, оставяйки го в безпомощно състояние. Точно както е станало и с „Найтскейп шест“. По тази причина още през войната върховното командване наредило на пилотите да не прибягват до подобни опити. Очевидно това е свършило работа, защото трагичните инциденти били прекратени.