След войната, когато разузнаването се сдобило с всички материали от разработките на японците и немците, било установено, че те също са се срещали с „изтребителите фу“ и опитите да ги свалят завършвали също толкова безуспешно. В действителност, те са смятали, че сферите са наше тайно оръжие. По-специален интерес предизвиква един инцидент, класифициран като категория К. — Куин се по колеба дали не се е увлякъл, но Гулик му даде знак, че може да продължава. — На 6 август 1945, когато „Енола Гей“ е летял за първата си атомна атака над Хирошима, бил придружаван през целия път от три „изтребителя фу“. Почти решили да се откажат от мисията, но наземният командир в базата Тиниан настоял да продължат. Нямало никакви враждебни действия от страна на „фу“-тата и ситуацията се повторила след няколко дена — по време на полета до Нагазаки.
Кенеди се наведе напред.
— Фон Сеект е бил на летището, когато са изпращал „Енола Гей“, нали?
— Точно така, сър. Фон Сеект е присъствал — кимна Куин.
— И все още не знаем нищо за тези изтребители? — попита Гулик.
— Не знаем, сър.
— Руски? — вдигна вежди Кенеди.
Куин се облещи в него.
— Моля, сър?
— Ами ако са били руски? Тези негодници ни изпревариха с техния „Спутник“. Може да са тяхна работа.
— О, не мисля, сър. А и няма никакви данни да са руско производство. Освен това, съобщенията за тях бяха прекратени след свършването на войната. За известно време.
— Докога? — попита Кенеди.
— През 1986 г. разузнавателни спътници засякоха „фантом“ във високите слоеве на атмосферата. Обектът не отговаряше на нито един от познатите самолети.
Куин натисна бутон и на екрана се появи нова снимка. Изглеждаше като безсмислена детска драсканица в зелено. Една зигзагообразна линия пресичаше екрана и няколко пъти се връщаше обратно към първоначалното място.
— Това е маршрутът на „фантома“, засечен през 86-та на височина от хиляда и четиристотин до четиридесет и осем хиляди метра. — Куин натисна друг бутон. — А ето и маршрутът на тазвечершния „фантом“, наложен върху първия. — Двете линии имаха доста общи черти. — Има още нещо, сър.
— И то е?… — попита Гулик.
— Става дума за още една серия необясними явления, веднага след тази. Военноморските сили и Разузнавателното управление към Министерството на отбраната провеждали операция под кодовото название „Аквариус“. Всъщност, те използвали… опитвали се…
— Хайде изплюй камъчето, човече! — ядоса се Гулик.
— Използвали екстрасенси за откриване на подводници.
— О, божичко! — промърмори Гулик. — И после? — добави уморено той.
— Екстрасенсите се справяли сравнително добре. Дори показали приблизително 60% успеваемост по съвпадението на географската ширина и дължина на движещи се под повърхността подводници, макар че ги държали в затворено помещение в Пентагона и им показвали единствено снимки на търсения обект. От време на време обаче се случвало нещо много странно. Някои от екстрасенсите долавяли присъствието на друг обект, който кръжал над подводниците.
— Остави на мен да продължа — прекъсна го Гулик. — Никой не знае какви са били тези летящи обекти. Познах ли?
— Разузнавателните спътници засичали… — Куин натисна поредното копче и на екрана се появи позната картина — зигзагообразна зелена линия.
— И никой ли не е могъл да даде разумно обяснение на случилото се? — попита Гулик.
— Не, сър.
— Искате да кажете, че си имаме работа с истински НЛО, така ли?
— Ами, нещо такова, сър.
— Само това ни липсваше! — избухна генералът. — Това вече минава всякакви граници! — той погледна към Кокли. — Искам да ми извадите това нещо и да ми кажете какво представлява!
Докато останалите се изнизваха през вратата, Кенеди доближи Гулик и приседна до него.
— Дали да не се консултираме с Хемщад в Дълси за тези изтребители? Може да разполагат с информация за тях в Машината.
Гулик го изгледа навъсено.
— Искаш ли теб да пратя при Машината? — попита той.
Кенеди преглътна уплашено.
— Мислех, че можем да му се обадим и да попитаме…
— Ами ако си представим, че Машината е в състояние да контролира…
— Много мислиш — отряза го безкомпромисно Гулик и приключи разговора.
11.
Околностите на Дълси, Ню Мексико
Време до излитането — 113 часа и 30 мин.
Джон Симънс се пробуди в мрака. Поне му се струваше, че е буден. Нито виждаше, нито чуваше нещо. Обхвана го паника, когато направи опит да се раздвижи. Крайниците му не му се подчиняваха. Завладя го ужасното усещане, че продължава да сънува, че не е в състояние да свърже съзнанието с нервната си система, за да предизвика каквото и да било движение. Чувстваше се откъснат от тялото си и от реалността. Като носещ се из пространството разум.