И тогава дойде болката. Без никакво предупреждение изригна право в мозъка му, заемайки целия съзнателен свят. Извираше от всички нервни окончания като милиони иглички, които се стрелкаха нагоре по чувствителната му тъкан. Никога досега не бе преживявал толкова ужасяващо усещане.
Джони изпищя и най-ужасното от всичко бе, че не можа да чуе дори собствения си глас.
12.
Лас Вегас, Невада
Време, до излитането — 112 часа и 30 мин.
Към пет и тридесет сутринта животът в Лас Вегас показваше известни белези на замиране. Неоновите реклами все още грееха и по улиците имаше хора, но повечето бързаха да се приберат след изтощителната нощ край игралните маси. Кели Рейнолдс правеше тъкмо обратното — започваше своя ден след тричасов сън в хотелската стая. Първото, което направи, след като я събуди часовникът, бе да позвъни на Джони с надеждата, че се е прибрал или е променил съобщението.
Тя се загледа с подпухнали очи в червеникавия хоризонт. „Разходка под грохота на самолети“ — помисли си объркано, перифразирайки Наполеон. Беше наела кола от агенцията на летището. Точно сега се нуждаеше обаче от малко чист въздух и спокойствие, за да помисли.
„И тате би постъпил по същия начин. Щеше да се насочи право към най-силното звено“ — повтаряше си тя. На устните й изгря тъжна усмивка. Баща й и неговите безкрайни истории. Най-хубавият период от живота му свършил още преди да навърши двадесет. Какъв ужасен начин да прекараш остатъка от дните си, рече си тя.
Втората световна война. Последната справедлива война. Баща й беше служил в Отдела за стратегически проучвания, както са наричали тогава ЦРУ. Някъде към края на войната го хвърлили с парашут в Италия, където действал сред партизаните. Скитал из планините с банда ренегати, свикнали да убиват фашистите, за да се прехранват и въоръжават от тях. Сетне войната свършила, а той останал в Европа, за да помага при разследването на военнопрестъпниците. Онова, на което станал свидетел през този период, го накарало да преосмисли възгледите си за човечеството.
Накрая се върна към мирния живот, но вече не беше същият. Живееше с бутилката, спомените и кошмарите си. Майка й също не му остана длъжна и побърза да се огради в един собствен свят, затваряйки ума си за всички останали. Сигурно заради това Кели израсна толкова бързо. Понякога се питаше, дали онази история с Нелис щеше да завърши по същия начин, ако тогава баща й беше още жив. Може би щеше да й помогне. Най-малкото щеше да й даде добър съвет, а не да я остави да троши стената с глава. И едва ли би се хванал толкова наивно на въдицата на Прага. Щеше да й каже да се прокрадне внимателно към примамката и да я наблюдава от разстояние.
Това, което й остана в наследство от баща й, бяха разказите му. А тя самата какво ще остави в наследство? Вече е на четиридесет и две, няма деца, нито многообещаваща кариера. Единственото, което я подтикваше да продължава, беше Джони. Без нея сигурно е пропаднал.
Кели спря пред един денонощен магазин и си купи два пакета цигари и запалка.
Зона 51
Търкот си сложи колана, облегна се и притвори очи. Последните два часа бе прекарал в някаква стаичка за обслужващия персонал до самата писта. Призори ги повикаха за полета до Лас Вегас, откъдето самолетът щеше да докара дневната смяна служители. Най-сетне ще може да се измъкне от това място. Първото, което възнамеряваше да направи във Вегас, веднага щом се погрижат в болницата за ръката му, бе да позвъни на Дънкан. Помнеше добре номера и искаше час по-скоро да се отърве от бремето на тази история. Да разкаже всичко и да забрави.
Забеляза, че на борда се качва възрастен човек, придружен от двама младоци, чието поведение и облекло издаваха професията им — телохранители. Макар да бяха единствените пасажери на борда освен Търкот, старецът се настани на отсрещната редица седалки, по-далече от него. Телохранителите, изглежда поуспокоени, че поне за малко няма видими заплахи, седнаха отзад. Стюардът, познат на Търкот от първата им среща на летището, затвори вратата и се прибра в кабината с пилотите.
— Глупаци — изруга тихо старецът на немски, стиснал с костеливата си ръка лакиран черен бастун.
Търкот престана да му обръща внимание, загледан прел прозореца към Планината на конярите. Дори от толкова близо — до склона имаше по-малко от двеста метра — беше почти невъзможно да се забележат следи от грамадния хангар, издълбан във вътрешността й. Търкот се зачуди колко ли е струвал подобен проект. Най-малко няколко милиарда долара. Капка в морето, имайки предвид, че годишният бюджет за поддръжка на дейността на всички тайни правителствени организации надхвърляше петдесет и четири милиарда долара.