— Те всички ще умрат, точно както стана предния път — произнесе старецът на перфектен немски, като поклащаше бавно глава.
Търкот погледна през рамо. Единият от телохранителите беше заспал, а другият беше заровил нос във вестника.
— Кои ще умрат? — попита Търкот също на немски.
Старецът трепна, обърна се и го погледна.
— Вие от хората на Гулик ли сте?
Търкот вдигна ранената си ръка и показа окървавения ръкав.
— Бях.
— А сега кой сте?
В първия момент Търкот си помисли, че не е разбрал правилно, но после осъзна, че смисълът е по-дълбок. Старецът изглежда също бе философски настроен.
— Не зная. Зная обаче, че работата ми тук приключи.
Старецът премина на английски.
— Правилно решение. Мястото е нездравословно. Макар че, имайки предвид какво са замислили, всякаква дистанция може да се окаже нищожна.
— А вие кой сте?
— Вернер фон Сеект. Вие?
— Майк Търкот.
— Работя тук от 1943 г.
— На мен това ми е вторият ден.
Кой знае защо фон Сеект го намери за доста забавно.
— Не ви е трябвало много време, за да надушите опасността — промърмори той. — И вие ли отивате в болницата?
Търкот кимна.
— За какво говорехте одеве? Че всички щели да загинат.
Шумът на двигателите се усили, докато самолетът рулираше по пистата.
— Тези глупаци — фон Сеект махна с ръка към прозореца. — Играят си със сили, които не разбират.
— Летящите чинии ли?
— Да, чиниите. Ние ги наричаме скакалци — рече фон Сеект. — Но има и цял кораб. Не сте ли го виждали — големия?
— Не. Видях само един диск в хангара.
— Корабът е много по-голям. Много. Опитват се да разберат как се лети с него. Мислят си, че ако успеят да включат двигателите, могат да излязат на орбита и сетне да се върнат обратно. Надяват се да сложат край на неуспехите със совалката и да влязат направо в ерата на междупланетните полети, прескачайки нормалния път на развитие. Смятат, че можем да получим звездите ей така, на сребърен поднос, без всичките научни открития, които са ни необходими, за да ги стигнем — фон Сеект въздъхна. — И най-вече, без обществото да е узряло за това.
През последните два дни Търкот бе видял достатъчно, за да приеме думите на стареца за чиста монета.
— Какво толкова лошо има в това да полетят с кораба? Защо смятате, че би могло да е заплаха за планетата?
— Защото и понятие нямаме как точно работи! — тросна се фон Сеект и удари с бастун по пода. — Конструкцията на двигателите ни е ясна колкото китайската граматика. Та те не знаят дори коя от машините вътре е двигателят! А може да има няколко двигателя. Две различни системи за задвижване. Едната за преместване вътре в планетната система или дори в атмосферата, а другата — далеч от гравитационното въздействие на планетите и звездите. Та те са в пълно неведение! Ами ако включат неподходящия двигател? Или пък… я си представете, че двигателите генерират своя малка черна дупка, през която да преминава корабът? Какво толкова — нима е невъзможно? Значи тогава ще създадем черна дупка точно тук — върху земната повърхност. Ами ако улавят гравитационните вълни? А след като ги уловят, не им ли въздействат по някакъв начин? И после какво ще стане? А ако изгубят контрол? Пък и кой казва, че двигателят е в изправност? Грешка на индуктивната логика е да се разсъждава, че след като скакалците функционират нормално, същото е в сила и за кораба. Нищо чудно да е повреден и да се саморазруши, веднага след като го включим.
Фон Сеект се наклони към Търкот и заговори с тих, поверителен глас.
— През 1989 г. работехме над двигателите на скакалците. Демонтирахме един от тях и го поставихме на стенд. Инженерите възнамеряваха да изпитат някои от характеристиките му. И стана едно изпитание! Пуснаха го и той се откачи от стенда! Направо се изтръгна и никой не беше в състояние да го изключи. Проби стената на бункера и погреба живи пет човека. Когато най-сетне спря, беше заровен на двадесет метра дълбочина в скалата. Отне им две седмици, докато изкопаят тунел, за да го извадят. И знаете ли какво? Беше невредим. Нямаше и драскотина по него. И първия път беше така. Но нима някой си взе бележка? Къде ти! В началото ги разбирах. Тогава беше война и крайните средства бяха допустими. Но сега няма война. И цялата тази секретност! Защо? От какво се крием? Генерал Гулик твърди, че обществото нямало да ни разбере и приятелчетата му поднасят услужливо всякакъв род психологически изследвания, за да го подкрепят, но аз не му вярвам. Крият се, защото са се крили вече толкова дълго, че правителството просто не може да признае за лъжите, които е разпространявало през всичките тези години. Крият всичко, защото са научили, че знанието е сила, а скакалците и корабът-майка олицетворяват абсолютната сила.