— Влизайте.
Кели наблюдаваше двамата мъже от другата страна на улицата. По-младият от тях несъмнено държеше пистолет под дрехата си. Тя премести поглед към втория телохранител, който преди няколко минути бе отишъл да пуши отстрани до сградата. Тъкмо се връщаше.
Търкот завъртя ключа, но нищо не се случи. Опита отново.
— По дяволите — изруга той.
Фон Сеект се наведе и посочи едно миниатюрно устройство под волана.
— Електронна защита от кражби — обясни той. — Има малък прекъсвач, с който се изключва. Наскоро започнаха да ги инсталират…
— Добре, добре — прекъсна го Търкот. На ключодържателя нямаше нищо, което да наподобява прекъсвач. Той погледна през задното стъкло към вратата на болницата. В същия миг нечия сянка се плъзна зад микробуса — вторият телохранител се приближаваше от ъгъла на сградата.
Всичко стана почти мигновено. Вратата на болницата се отвори и отвътре се показа, олюлявайки се, първият телохранител. Той размаха пистолет и стреля, примигвайки от стичащата се в очите му кръв.
Търкот изрита вратата.
— След мен! — викна той на фон Сеект, обърна се и стреля три пъти, ниско над главите на двамата противници, принуждавайки ги да залегнат.
— Божичко! — Кели метна цигарата през прозореца и завъртя стартера. Мъжът, който току-що бе стрелял, се извъртя и втренчи очи в нея, после отново се прицели и стреля по двамата с черни шлифери. Или по-скоро над тях, прецени мигновено Кели и това наклони везните за решението й.
Колата излетя напред с пронизително свирене на гуми. Тя изви кормило към микробуса, приближи се до него и викна през прозореца:
— Качвайте се!
Едва отвори вратата на задната седалка и мъжът с пистолета натика стареца, а след това се пъхна до него.
— Давай, давай! — извика й той.
Кели не се нуждаеше от подканване. Подкара на заден през паркинга, а мъжете с черните шлифери се затичаха след тях, като стреляха в движение. Неколцина пациенти пред стоматологичната клиника се разбягаха в безпорядък.
Кели направи рязък обратен завой, без да вдига крак от педала на газта. Главният портал на базата бе само четири преки по-надолу по централната улица. Преследвачите бяха останали на паркинга.
— По-спокойно, когато доближим вратата — предупреди я мъжът с пистолета. — Не бива да привличаме излишно внимание.
— Както кажеш, Шерлок — промърмори Кели.
13.
Лас Вегас, Невада
Време до излитането — 110 часа и 20 мин.
— И така, Майк Търкот и професор Вернер фон Сеект, кои сте вие? Добрите или лошите? — попита Кели. Ръката й трепереше, докато палеше цигара. — Не ви пречи, че пуша, нали?
— Ако бях по-млад и аз щях да си запаля — призна уморено фон Сеект. Седяха в нейната стая в мотела и тъкмо бяха приключили с представянето.
— Защо ни следяхте? — попита Търкот. — Не бяхте случайно на онзи паркинг.
— Нищо няма да ви кажа, докато не ми обясните кои сте вие и защо онези типове стреляха по вас.
Фон Сеект разглеждаше бележката, която бе извадил от сакото си.
— Както вие, американците, обичате да казвате — произнесе той, — ние сме каубоите с бели шапки.
— А онези от авиобазата Нелис са с черни, така ли? — попита Кели. — Кои са те?
— Правителството — каза Търкот. — Или някаква негова служба.
— Да опитаме пак с другия въпрос. Защо стреляха по вас?
Търкот въздъхна и разказа накратко събитията от последните двадесет и четири часа — от Зона 51 до Дяволското гнездо, обратно в Куба, през болницата и опита на доктор Круз да убие фон Сеект.
— О! — възкликна Кели, когато той свърши. — И очаквате да повярвам на всичко това?
— Пет пари не давам дали ще ми повярвате — отвърна Търкот.
— Толкова по въпроса за благодарността. А аз ви спасих живота.
— Само временно, ако всичко, което ви казах, е истина — заяви Търкот и за негова изненада Кели се разсмя.
— Интересно.
— Но това беше моята история. А сега да чуем вашата. Какво търсехте на паркинга?
— Търсех един приятел, изчезнал, докато се е опитвал да проникне в Зона 51, а вие слязохте от самолета, който пристигна от това място. Нямах представа, че ще се забъркам в престрелка. Да сте чували нещо за един репортер на име Джони Симънс? Преди две нощи е направил опит да проникне в Зоната.
— Доста неща се случиха в онази нощ — поклати глава Търкот и погледна въпросително професора.