— Ако е изчезнал, докато се е навъртал край Зона 51 — заговори фон Сеект, — или е мъртъв, или е в базата в Дълси, Ню Мексико.
Търкот си спомни, че Прага също бе споменавал това място.
— Не мисля, че е мъртъв — възрази Кели. — Човекът, който е бил с него — казвал се е Франклин — наистина е загинал онази нощ при катастрофа. Ако искаха да премахнат Джони, щяха да го подхвърлят на същото място. Смятам, че още е жив, а това значи, че се намира в Ню Мексико.
— Почакайте малко… — вдигна ръка Търкот, но фон Сеект го спря.
— Да, трябва да отидем в Ню Мексико. Там има нещо, което ни е нужно. Можете ли да ни откарате там?
— Ами, да. Знам едно местенце по пътя, във Феникс, където можем да преспим — предложи Кели.
Търкот се облегна назад и потърка чело. Имаше страхотно главоболие, което все повече се задълбочаваше. Болеше го и хълбокът, и беше страшно изморен.
— А, не. Никъде няма да вървим — рече той.
— Вие може да останете тук — отвърна Кели. — Аз отивам да търся Джони.
— Не бива да се разделяме — произнесе фон Сеект на немски.
— Защо? — попита Търкот.
— Ей! — извика Кели. — Никакви такива, докато сте с мен.
— Просто казвах на моя млад приятел, че трябва да останем заедно — поясни фон Сеект.
— Не — каза Търкот. — Аз приключих с тая история. Изпълних си дълга, а за останалото нека някой друг се погрижи. — Той вдигна телефона.
— На кого се обаждате?
— Не е ваша работа — тросна се Търкот. Започна да набира номера, който му бе дала Дънкан. На осмата цифра линията неочаквано прекъсна. Когато вдигна очи, откри, че Кели е извадила кабела от розетката.
— Това е моят телефон — усмихна се тя.
— Да не мислите, че си играем на стражари и апаши! — озъби се Търкот и тресна слушалката.
— Зная, че не е само игра — отвърна в същия тон Кели. — Току-що стреляха по мен. Най-добрият ми приятел изчезна безследно. А него… — тя посочи фон Сеект — едва не са го убили. Никой в тази стая не смята, че това е само игра!
— Включете телефона — произнесе бавно Търкот.
— Не.
Търкот понечи да стане, но Кели го спря с ръка.
— Послушайте ме. Преди някой от нас да е направил някоя глупост, нека си изясним отношенията.
— Съгласен — кимна фон Сеект.
— Кой казва, че ще гласуваме? — попита ядосано Търкот, стана и отвори вратата.
„Майната им“ — помисли си той. Залиташе от умора, боляха го раните и точно сега искаше да забрави за Зона 51 и цялата свързана с нея бъркотия. Беше си свършил работата и това едва не му коства живота. Не можеха да искат повече от него.
Слезе на първия етаж, пресече улицата и спря пред близкия телефон. Отново набра номера на Дънкан, но този път използва кредитната си карта. Чу три сигнала, после отсреща някой вдигна, но отговорът не беше този, който очакваше. Глас от запис произнесе с равномерен тон: „Номерът, който сте избрали, е изключен. Моля, проверете номера отново и наберете повторно.“
Търкот избра повторно десетте цифри. Този път беше сигурен, че не е сгрешил, но получи същия отговор.
— Мамка му! — изпсува той и си спечели смразяващ поглед от жената на съседния телефон.
Върна се при асансьора, докато умът му работеше на пълни обороти. Дали номерът не е бил фалшив? Или са го прекъснали, след като всичко е започнало? Какво, по дяволите, ставаше?
Когато отвори вратата на стаята, Кели и фон Сеект разговаряха оживено.
— Но откъде правителството се е сдобило със скакалците? — разпитваше задъхано тя. — Защо ги крият и провеждат всички тези дезинформиращи операции? Каква е била малката сфера, която е свалила хеликоптера на Търкот? И най-вече — защо се опитват да ви премахнат, след като сте един от тях? Един от „Меджик-12“?
— Защото отидоха твърде далеч — обясни фон Сеект. — По-точно, ще отидат твърде далеч. След четири дни ще пресекат границата.
— Каква граница? — попита Кели.
— Добре дошъл обратно, мой млади приятелю — усмихна се фон Сеект. — Да не си решил да останеш при нас?
— Нищо още не съм решил — промърмори мрачно Търкот и се отпусна в един фотьойл до прозореца.
— Това е най-сензационната история за последните петдесет години! — възкликна Кели.
— Но стига да я публикувате и ще подпишете смъртната присъда на вашия приятел — не се сдържа Търкот.
— Не сте много обнадежден от телефонното обаждане — отбеляза Кели.
Търкот не отговори.
— Сами трябва да се оправяме — рече фон Сеект.
— Да се оправяме с какво? — попита Търкот.
Фон Сеект надникна в бележката, която все още държеше и прочете:
— Могъщо, слънце. Забранено. Родно място, колесница, никога отново. Гибел за всички живи същества.