— Какво? — повтори напълно объркан Търкот.
— Моля, ще ми разрешите ли да използвам телефона? — обърна се фон Сеект към Кели.
— Разбира се.
— Защо на него разрешавате? — попита Търкот.
— Той каза „моля“ — отвърна Кели.
— Един момент — Търкот се пресегна и постави ръка на рамото на фон Сеект. — Аз също като нея не знам доста неща. Вярно е, че и тримата сме в една лодка. Видях какво се случи в Небраска. Видях и какво смятаха да направят с вас в болницата. Успях да зърна онези неща в хангара, но понятие нямам за какво ги използват. Преди да се обадите по телефона, не бихте ли ни просветлили какво става.
— На 15-ти този месец ще включат двигателите на кораба-майка. Боя се, че когато това стане, може да последва истинска катастрофа.
— Зная, че… — понечи да заговори Търкот.
— Корабът-майка? — прекъсна го Кели. — Но по какъв начин двигателите му биха могли да предизвикат катастрофа?
— Виж, това не ми е съвсем ясно — призна професорът. — Има обаче един човек, който може и да знае отговора. Затова ми е нужен телефонът. — Той погледна Кели. — Ще ми дадете ли адреса на онова място във Феникс, където ще пренощуваме?
Кели му каза адреса, фон Сеект взе телефона и се премести в спалнята.
Търкот се намръщи, но вече нищо не можеше да направи.
— Е, благодаря, задето ни взехте с колата.
— По-добре късно, отколкото никога — отвърна Кели.
— Моля?
— А, нищо — тя махна с ръка и посочи вратата на спалнята. — Може ли да му се има доверие?
— Знам колкото и вие.
— Страхотно.
Кубът, Зона 51
Генерал Гулик сплете пръсти и огледа масата в заседателната зала. Доктор Круз притискаше торбичка с лед към слепоочието си. Присъстваха и другите членове на вътрешния кръг. Само доктор Дънкан не бе информирана за срещата.
— Да започнем с най-важното — поде Гулик. — Първо: корабът-майка и включването на двигателите. Ферел?
— Подготовката върви според програмата — докладва доктор Ферел. — В момента анализираме получената информация.
— Нещо по въпроса за страничните ефекти, от които се оплака доктор Дънкан?
— Там сме на тъмно. Тя беше единственият пострадал. А също и единствената жена.
— Какво? — погледна го Гулик.
— Може би вълновият ефект въздейства по различен начин при жените.
— Това има ли някакво значение? — попита Гулик.
— Не, сър.
— Други възможни препятствия?
— Не, сър.
Гулик продължи нататък.
— Второ: този „изтребител фу“. Адмирал Кокли?
— Три наши кораба приближават мястото, където обектът се е потопил. Единият е „Гълъб“, специализиран в спасяване на потопени подводници. На борда си пренася малка подводница, която ще се спусне в дълбочина, веднага щом се озове на мястото.
— Време за пристигането в района?
— До шест часа. Изваждането на обекта ще стане в границите на следващите двадесет и четири часа. Ако го открият… — добави Кокли.
— Какво искате да кажете с това „ако го открият“?
— Генерале, става въпрос за съвсем малък обект. Изчезнал е под повърхността на океана и сега никой не може да каже със сигурност къде е.
— Искам да ми го намерите — нареди Гулик.
— Да, сър.
— Сър… — вдигна ръка Куин.
— Какво?
— Ами ако този „изтребител фу“ не се окаже единствен? И съобщенията от Втората световна война често се говори за няколко летящи тела. А „Енола Гей“ са я придружавали цели три.
— И какво, ако не е единственият? — отвърна с въпрос Гулик.
— Ако се съди по поведението му, имам предвид, че се е навъртал в близост до Зона 51, докато го забележат, сетне се е отправил към открития океан…
— Е? — настоя да чуе края Гулик.
— Това би означавало, че наблизо може да се спотайват и други „фу“, които да ни попречат, когато решим да вдигнем кораба-майка за изпитателен полет. Явно по някакъв начин те са свързани с онова, което възнамеряваме да предприемем.
Генерал Гулик обмисли чутото. Беше прекарал немалко време в тревоги покрай предстоящия изпитателен полет. А ето, че се явяваше нова пречка, с която трябваше да се съобразява.
— Имате ли някакви предложения, майоре?
— Мисля, че трябва да проверим дали наблизо не се крие още един „фу“, сър. Предишният се разкри, когато вдигнахме скакалеца. Да вдигнем още един за примамка, но преди това да се подготвим за преследване.
Гулик кимна.
— Е, добре. Не бива да си позволим да стане някой гаф на петнадесети. Разпоредете се за повторна мисия тази нощ. Но да са готови два от скакалците. Единият ще е примамка, а вторият — преследвач и прихващач.