— Разбрано, сър.
— Трето — продължи делово Гулик. Той погледна доктор Круз, сетне генерал Браун, отговарящ за външната охрана. Няколко мускулчета потрепваха на слепоочието му. — Тазсутрешният провал.
— Фон Сеект е изчезнал — заговори Браун. — Държим под наблюдение апартамента му във Вегас, в случай че се появи. Освен това…
— Фон Сеект може да е стар и досаден, но със сигурност, не е глупак — прекъсна го се нетърпящ възражение тон Гулик. — Ако знаех, че ще се провалите в една толкова проста задача, щях да го оставя да си умре от старост и да изтърпя още няколко години дрънканиците му. А ето, че сега ни се изплъзна и кой знае къде и какво ще разкаже.
— Не може да е стигнал далеч — подхвърли генерал Браун.
— Ами тази тъпотия — продължи Гулик, но този път говореше на Круз. — Да напишете смъртния акт преди да свършите работата?
— Сър, аз…
Гулик махна с ръка на доктора да млъкне.
— И кой ще ми обясни що за птица е бил този… — той тракна с пръст по клавиатурата и направи сверка с екрана — капитан Търкот?
— При нас е нов, сър — Браун вече прелистваше досието. — Пристигна малко преди началото на нощната операция на „Найтскейп“. Тази сутрин разпитах и останалите участници в операцията. Изглежда в района са били забелязани цивилни, тъкмо преди появата на скакалеца и „изтребителя фу“. Капитан Търкот е бил в един хеликоптер с майор Прага. Майорът им наредил да се прибират, а той останал да се справи с цивилните.
— Не съм получавал никакъв доклад за цивилни — възрази Гулик. — Лично разпитах Търкот за хода на операцията, но той не каза нищо за това. — Генералът изглеждаше потресен. — Значи Търкот ме е излъгал!
— Не знаем кои са били цивилните. Проверихме в полицията, но там не са получавали никакви съобщения или оплаквания — докладва Браун.
— Естествено — засмя се мрачно генералът. — Този Търкот ги е предупредил да си затварят устата. — Той погледна отново екрана. — Откъде пристига?
— От пехотата, сър. Специалните части. Наехме го от антитерористичния отряд в Берлин.
Гулик хлопна с юмрук по масата.
— Сега вече си спомних! Този тип беше забъркан в един инцидент с ИРА13 в Дюселдорф. Не сме се срещали очи в очи. Ние бяхме скрити, докато те даваха показания, но сега си спомних името. Той беше там. Защо ни е излъгал? Защо е помогнал на фон Сеект да избяга? Да не би да е внедрен?
— Не зная, сър — завъртя глава генерал Браун.
— Може и да е — обади се Кенеди. Другите присъстващи го погледнаха изненадано.
— Изясни се — нареди Гулик.
— Докато се ровехме из досието на Дънкан, хората ни се натъкнаха на сведения, че подготвяла някого, когото да изпрати да слухти при нас. Националната разузнавателна служба й дала телефон, на който този „някой“ да се обажда при необходимост. Преди четиридесет минути някой е звънял по телефона. Нашите хора са го прекъснали.
— Не можете ли да узнаете кой се е обаждал?
— Не и без да привлечем вниманието на онези от НРС. Но който и да е звънял, а аз си мисля, че това е бил тъкмо Търкот, не е стигнал до там, докъдето е искал.
— Защо не съм бил информиран за всичко това? — попита ядосано Гулик.
— Смятах, че мога и сам да се погрижа — отвърна Кенеди. — Все пак предупредих майор Прага да бъде нащрек с новоназначените.
— Няма що, голяма работа сте свършили! — кресна Гулик и метна папката върху масата. — Има ли някой тук, който възнамерява да ме държи в течение на нещата, преди да ги е оплескал до крайна степен?
Членовете на „Меджик-12“ размениха уплашени погледи, но никой не знаеше как точно да отговори. Гулик се успокои със същата бързина, с която бе избухнал.
— Искам да ми предадете всичко, което знаете за Търкот. — Той погледна монитора. — И коя е тая жена с наетата кола?
— Проверихме номерата на колата. Името й е Кели Рейнолдс. Журналист на свободна практика.
— Чудесно! — вдигна ръце Гулик. — Само това ни липсваше!
— Очаквам всеки миг да получа снимката й и подробно досие.
— Пуснете съобщение чрез вашите канали до полицията да я търсят. Никой обаче да не прави опит да ги спре. Искам да са само наши. Действайте!
— Получихме и доклад от Джарвис — продължи Кенеди. — Кели Рейнолдс го е интервюирала вчера вечерта. Джарвис й изпял любимата си песен, но тя била добре подготвена и го хванала натясно. Интересувала се най-вече от репортера, който спипахме преди две нощи на Бялата планина.
— Питам се защо е помагала на фон Сеект и Търкот? — промърмори Куин.
Гулик се надигна.
— Намерете я. Тогава ще разберем. Открийте също Търкот и фон Сеект и ги очистете. Това ще сложи край на въпросите.