Выбрать главу

14.

Лас Вегас, Невада

Време до излитането — 109 часа и 20 мин.

— На кого се обаждахте? — попита Търкот, докато си сушеше косата с кърпа.

Беше се изкъпал, а междувременно Кели изтича до магазинчето на ъгъла и му купи панталони и риза, с които да смени скъсания комбинезон и окървавеното яке. Едва сега се почувства малко по-добре. Конците, с които Круз бе зашил раната, все още държаха.

— Оставих съобщение на професор Нейбингър — обясни фон Сеект и вдигна смачканата хартийка в ръката си. — Струва ми се, че у него е ключът към разгадаване на тайната на кораба-майка.

— Кой е Нейбингър? — попита Кели.

— Археолог от Бруклинския музей.

— Още една неизвестна величина — въздъхна Търкот.

— Когато откриха кораба-майка — зае се да обяснява фон Сеект, — намериха на същото място и плочици със знаци, които наричаме стари руни. Така и не успяхме да разчетем надписите, но изглежда този Нейбингър накрая се е справил. Единственият проблем е, че трябва да се доберем до плочиците и да ги покажем на професора.

— Не желая да се връщам в Зона 51 — заяви Търкот. — Гулик няма да ни прости, паднем ли му веднъж в ръчичките. Едва ли още дълго ще им се изплъзваме.

— Плочиците не са там — обясни фон Сеект. — Държат ги в Дълси, Ню Мексико. Затова настоявах да тръгнем за Дълси.

Търкот се отпусна във фотьойла и притисна с пръсти слепоочията си.

— Значи и вие като Кели сте на мнение, че трябва да тръгнем за Дълси. Предполагам, че базата, или каквото е там, също е дълбоко законспирирана. И какво предлагате — влизаме просто ей така, спасяваме репортера Джони Симънс, отмъкваме плочките и дим да ни няма?

— Ще използваме силата на вестниците — произнесе фон Сеект. — Това е ваша работа — добави той към Кели.

— О, значи вече съм наета?

— По-скоро сте доброволка като мен — засмя се Търкот. — Майка ви никога ли не ви е предупреждавала да не качвате непознати на стоп?

— Никой от нас тримата няма избор — заяви мрачно фон Сеект. — Или ще разкажем на обществото какво смятат да извършат след четири дни в Зоната, или всички ще умрем.

— Не съм сигурен, че вярвам в опасността от този кораб-майка — подхвърли Търкот.

Фон Сеект размаха под носа му смачканата бележка.

— Това потвърждава моите подозрения!

Търкот погледна Кели и в отговор тя ококори очи. Дали старецът не беше изкуфял? Единственото, което противоречеше на това, бе опитът на Круз да го премахне. Последното означаваше, че някой сериозно се бои от знанията му. Разбира се, може би смятаха да го убият, тъкмо защото е изкуфял, но Търкот реши да запази това предположение за себе си. Не се чувстваше на твърда земя, номерът, който му бяха дали, не отговаряше и изглежда бе изоставен на произвола на съдбата също както и другите двама в стаята.

Фон Сеект му бе разказал за посещението на Дънкан в Куба. Не знаеше как да го оценява. Опитът му подсказваше, че не бива да взема прибързани решения, щом не разполага с достатъчно информация — нещо, с което можеше да се сдобие в Дълси.

— Е, добре — склони той. — Събирайте багажа и да потегляме.

Бимини, Бахамските острови

Време до излитането — 108 часа и 50 мин.

На по-малко от двеста километра от източния бряг на Маями островите, които образуват архипелага Бимини, са разпръснати из океана като малки зелени точки. Именно сред разпенените вълни край тези острови бяха открити масивни каменни блокове, подхранващи предположенията, че някога тук се е намирал изчезналият континент Атлантида.

Питър Нейбингър не разполагаше с време, за да се гмурка и да разглежда споменатите блокове. Освен това вече ги бе виждал на снимки. Идваше, за да се срещне с жената, направила тези снимки и останала тук, за да посвети живота си на изследването на каменните блокове.

Докато вървеше по прашното шосе от летището към къщата, където живееше Слейтър, Нейбингър си припомни предишния и единствен път когато се бе срещал с нея. Беше на археологическата конференция в Чарлстън, Южна Каролина. Слейтър бе излязла с доклад за скритите в плитките води на залива край нейния остров каменни грамади. Докладът не беше посрещнат добре. Не заради някакви сериозни научни пропуски, а заради заключенията, които си бе позволила да направи, в разрез с модерните тенденции и с общоприетите схващания в археологията.

Това, което тогава прикова вниманието на Нейбингър, бяха диапозитивите със старорунически надписи, открити върху някои от блоковете. Веднага поиска копия от диапозитивите и впоследствие надписите наистина му помогнаха в разшифроването на този забравен език. Ала именно хладният прием на нейния доклад го бе убедил да не излага откритията си пред научната общественост.