Кокол се съмняваше, че са се добрали до нещо ценно, но смъртта на двайсетина опитни войници ги задължаваше да проверяват всяка, дори най-малката възможност. Той прегледа набързо информацията. Дневно разписание, канцеларски бележки, доставки, часовник, телефонен указател.
Кокол съхрани всичко на дискета. След това се съсредоточи върху доставките от последните два дни. Усмихна се, когато откри информация за важна доставка от Хонконг.
Извади телефона, набра един номер и продиктува адреса на доставката на човека от другия край на линията.
Дълси, Ню Мексико
Носферату и отрядът от наемници излетяха с два военни хеликоптера „Хюи“ от изоставено летище в южния край на Колорадо. Отправиха се право на юг, като летяха ниско, за да избегнат радарите.
Дълси бе малко градче, разположено на юг от границата на Колорадо с Ню Мексико, между националния парк „Карсън“ и Рио Гранде. Теренът бе планински, склоновете — покрити с гъсти борови гори. Градчето се намираше на предния склон на най-голямата планина. На задния склон на същата планина бе входът към тайната лаборатория на „Меджик-12“, построена веднага след края на Втората световна война.
Експериментите, които се провеждаха там, надхвърляха границите на човешкото въображение. По нареждане на правителството бяха извършвани опити за телепатичен контрол на съзнанието с използването на въздействащи върху психиката медикаменти и електронно преструктуриране на паметта. Някои от тези проекти се основаваха на аирлиански технологии, други бяха продължение на изследвания, провеждани от нацистки учени по време на Втората световна война. Същите тези учени след края на войната бяха прехвърлени на територията на Щатите в хода на операция „Кламер“.
В лабораторията освен това бе докаран и първият страж — компютър, открит в Джемилтепек в Южна Америка — същият, който по-късно бе взел под свое командване членовете на „Меджик-12“ и им бе наредил да дадат заповед за извеждането на кораба-майка от хангара.
Водачът на отряда от наемници вдигна три пръста и извика предупредително, показвайки им, че до целта остават три минути. Войниците започнаха да си слагат приборите за нощно виждане. Носферату се поусмихна доволно. Човешката техника най-сетне достигаше задоволително ниво, след хиляди години на мъчителна еволюция.
Носферату знаеше, че малобройният охранителен отряд, разположен в Дълси, не може да им създаде проблеми. Хеликоптерът се приземи недалеч от предния пост, който бе обсипан незабавно с зашеметяващи гранати. Носферату изрично се бе разпоредил часовоите да се убиват само в краен случай. Наемниците се нахвърлиха върху още обърканите войници и ги завързаха. През това време Носферату слезе от хеликоптера и се отправи към зоната на разкопките.
Инженерите бяха изкопали вертикална шахта през срутените нива на подземната база и от нея се разклоняваха няколко къси хоризонтални тунела. Голям кран със закачена на въжето му метална клетка служеше за асансьор и Носферату се качи в нея, следван от четирима наемници, докато друг от хората му зае позиция зад лостовете на подемника.
Клетката се издигна във въздуха, залюля се и се спусна в шахтата. Приземи се на дъното й — на нивото на етажа, където генерал Хемщад бе извършвал строго секретни биологични изследвания по поръчка на „Меджик-12“, преди да започне да сътрудничи на Мисията. Горните етажи на базата бяха поели цялата сила на атаките на „изтребителите фу“, но това ниво изглеждаше относително добре запазено.
Подът бе обсипан с отломки, но не беше особено трудно да ги разчистят. Продължиха към зала, дълга приблизително двайсет метра. Имаше няколко врати от лявата й страна и коридор, който тръгваше надясно. Носферату ги подмина, като машинално четеше имената върху табелките, и сви зад ъгъла. Озова се в друг, по-къс коридор, с врати от двете страни, на всяка от които бяха поставени големи, предупредителни знаци за биологична опасност. Носферату отвори една от вратите и надникна. Неравен бетонен под се спускаше към пещера, издълбана в скалата. Таванът бе висок пет-шест метра, а до отсрещната стена имаше поне стотина метра.
В залата имаше няколко големи вертикално разположени контейнера. В момента бяха празни, но Носферату знаеше, че в тях са държали човешки тела. Погледна надясно, където, според предварителния доклад, е бил разположен стражът-компютър. Сега там нямаше нищо.