— Искам да напуснете стаята — заяви той. Посочи прозореца, зад който се виждаха още четирима войници с автомати. — Те ще се погрижат да не предприемате нищо, докато се подлагам на процедурата. Обърка ли се нещо, наредил съм им да ви застрелят.
Когато преминаха в съседното помещение, откриха Адрик, който стоеше до стената, със завързани на гърба ръце.
— Толкова по въпроса за съюзниците — отбеляза Носферату.
Адрик изруга.
Носферату имаше чувството, че цялото му тяло е обхванато от пламъци. Подпря се отново на Некхбет и тя го прегърна.
Вампир се изправи и раздвижи схванатите си мускули. След това се тупна триумфално с юмрук в гърдите. Разбута лаборантите и изтича по коридора към съседното помещение, където бяха Носферату, Некхбет и Адрик.
— Кога ще се приземи твоят Кораб X? — попита той.
— Какво те интересува? — отвърна с въпрос Носферату. — Получи достатъчно кръв.
— Имам няколко влиятелни приятели, които биха искали да се присъединят към редовете на неживите. С помощта на кръвта, която трябваше да получат Тиан Дао Лин и Адрик, ще ги превърна в мои верни съратници. Те ще ми служат докрай.
— Аз съм най-възрастният от вас… — поде Носферату, но Вампир го прекъсна.
— Ти си слаб. Изгуби твърде много време и усилия, за да я спасиш. Е, вече е твоя. Можете да останете в тази дупка и да си живуркате колкото искате. Някога ме спасихте и сега ще ви върна дълга. — Той се извърна към Адрик. — На теб обаче не дължа нищо.
Извади от джоба си пистолет и стреля, без да се подвоуми дори за миг. Изстрелът попадна право в челото на Адрик и мозъкът му се пръсна из стаята. Вампир продължи да натиска спусъка, докато изпразни целия пълнител. Наведе се над трупа и извади от един от джобовете си малка стъкленица с черен прашец вътре. Вдигна я и Носферату се усмихна.
— Взех го от един от онези, които ме преследваха. — Поръси с прашеца тялото на Адрик. След няколко секунди трупът изчезна и останаха само дрехите. Вампир се изправи. — А сега, следващата стъпка.
Носферату тръгна към него, но войниците вдигнаха оръжия.
— Можем ли да си вървим?
Вампир сви рамене.
— Вървете където искате. Само не ми се изпречвайте на пътя. Започва Четвъртата епоха. Моята епоха.
Пилотите на Кораба X едва различаваха площадката. Беше боядисана така, че да се слива с околната джунгла и само бледите й очертания подсказваха докъде се простира. Отказаха се от ръчно управление и оставиха на наземния компютър да ги насочва при приземяването.
Носферату дръпна една ръчка и капакът на покрива се отмести. Двамата с Некхбет бяха загърнати в тъмни наметала и носеха черни очила, за да се крият от слънцето. Носферату бе подготвил този таен път за отстъпление, в случай че стане нещо непредвидено в Убежището. Двамата се изкатериха в хангара, където бе оставен един готов за полет и зареден с гориво хеликоптер „Дофин“. Носферату се настани на мястото на пилота, а Некхбет седна до него. Той включи двигателите и в мига, когато перките се завъртяха, изтегли една малка ръчка, с която си осигури пълна връзка с компютъра, контролиращ Кораба X. Провери на екрана местонахождението на кораба. До приземяването му оставаха две минути.
— Какво правиш? — попита го Некхбет, докато й подаваше прибора.
— Аз съм най-възрастният от всички вас — отвърна Носферату. Дръпна ръчките за управление към себе си и хеликоптерът се издигна и излетя навън, в нощното небе.
Вампир седеше в заседателната зала, заобиколен от своите наемници. На мониторите се виждаше приближаващия се Кораб X. Могъщите мъже, с които от доста време преговаряше, също бяха потеглили насам. Вампир не се съмняваше, че с тяхната помощ и подкрепа бързо ще си осигури пълно световно господство. Той щеше да е начело — безсмъртен, заобиколен от гвардия неживи.
— Натисни червеното копче — инструктира я Носферату. Некхбет не попита защо. Направи, каквото й каза.
Пилотът на Кораба X изруга, когато машината се наклони на една страна, в шлемофоните зазвъня аларма, а върху командното табло замигаха едновременно десетина лампички. Той натисна копчето, с което трябваше да си възвърне ръчното управление, но не се случи нищо.
Двамата с втория пилот изкрещяха едновременно, когато носът на Кораба X се наклони далеч повече от допустимите граници. Корабът се стовари право върху Убежището.
Вампир отново оцеля. Тежкият дървен плот на масата в заседателната зала бе поел по-голямата част от удара на взривната вълна, която разтърси подземията и срути стените. Отмести с една ръка масата и се огледа. Другата му ръка бе строшена на няколко места и назъбено парче белезникава кост стърчеше през окървавената плът. Трудно му беше да диша и предположи, че има няколко счупени ребра.