Търкот вече знаеше за какво служат двойните ремъци на парашута. Човекът отзад управляваше полета, ръцете на другия бяха свободни и той оглеждаше местността долу през инфрачервения мерник на своя автомат, готов при нужда да открие огън.
Търкот провери висотомера и светещите цифри му посочиха, че току-що са прекосили бариерата на трите хиляди метра. Вече се различаваха отделни контури на местността. От двете страни имаше планини, някои върхове стърчаха над него. Търкот си спомни за инструктажа на Зандра — предстоеше да се спуснат в най-ниската точка на Африка, на триста и шестдесет метра под морското равнище.
Той смъкна кислородната маска и пое свежия, нощен въздух. Разполагаше с малко време да подреди мислите си, а все още имаше нещо от инструктажа, което не му даваше мира: защо Зандра се бе впускала в толкова подробности, когато им разказа за Голямата цепнатина? Като човек с немалък опит, той знаеше, че нищо в подобна ситуация не може да е случайно. Въпреки мрака и ограничените възможности на прибора за нощно виждане, гледката под него беше забележителна. Хоризонтът се криеше зад начупената линия на планински вериги, които затваряха в плътен кордон долината.
Десантната формация промени плавно посоката си, извивайки наляво и Търкот бе принуден да се върне към действителността. Дръпна лявото кормилно въженце и последва веригата от светещи лампички.
На около петдесет метра над покрива на сградата парашутистите се разпръснаха. Търкот знаеше, че горе сигурно ще има часови, но дали ще гледат към небето? Един от снайперистите откри огън, а друг докладваше за резултата.
— Първи часови долу.
— Втори свален.
— Група едно се приземи.
Това означаваше, че първите двама парашутисти са вече на покрива, без да е вдигната тревога. Търкот отмести нагоре очилата и се прицели с крака в центъра на покрива. Вече виждаше, че хората долу прибират парашутите си.
Той дръпна рязко и двете въженца и „удари спирачки“ само на метър над покрива. Краката му опряха в равната повърхност и той веднага се освободи от ремъците, преди още куполът да се е свил напълно. Извъртя се и се огледа, стиснал готовия за стрелба МП-5. Зърна няколко тела — труповете на застреляните часови.
— Говори Ридли. Отрядът се приземи без съпротива — докладва командирът на парашутната група по радиото.
— Въздушната поддръжка пристига — чу се гласът на полковник Спиърсън.
Ф-4 „Дива катерица“ е единственият вариант на някога прочутия Ф-4 „Фантом“, все още на въоръжение във ВВС на САЩ. Възлагаше му се една строго определена задача — да унищожава противниковите радарни и противовъздушни системи.
По заповед на Спиърсън двете „катерици“ приближиха от източна посока с максимално висока скорост. Лагерният радар ги засече и прехвана още щом навлязоха в обсега му, което беше и целта им. От крилата на самолетите се отделиха по няколко ракети „Шрайк“, „АГМ-78“ и „Тейсит Рейнбоу“ — мъгляви названия на самонасочващи се бомби, които улавят радарните лъчи и ги следват право до първоизточника им.
Пилотите на „катериците“ извършиха рязка маневра и вече се носеха в обратна посока, когато ракетите им поразиха целите. Всички противовъздушни системи на лагера бяха унищожени с един точен удар.
А втората десантна вълна вече наближаваше.
Сапьорите от парашутната група приключиха с разполагането на взривните устройства на покрива — четири различни заряда, поставени на равни разстояния. Детониращият шнур беше опънат и сега се чакаше само командата.
Малко след като от изток се дочу приглушеният шум на хеликоптерите, полковник Спиърсън даде заповед за откриване на огън. Едновременно проехтяха четири гърмежа, нощта се озари от ярки блясъци, а парашутистите вече скачаха през четирите отвора в покрива.
Търкот спря за миг и се ослуша. Откъм най-далечния отвор долетя безредна автоматична стрелба. Затича се натам. Дупката имаше неравни краища, със стърчащи изкривени арматурни железа. Той надникна долу. Четиримата парашутисти бяха проснати неподвижно на пода.
Търкот извади една заслепяваща граната от паласката, пусна я през отвора, преброи до три, чу гърма и я последва, откривайки огън още преди да се е ударил в земята. Приземи се върху тялото на един от парашутистите и се претърколи надясно. Къс трасиращ откос проряза стената над него.