— Време е да се приземим — рече тя на Спиърсън, който я погледна навъсено, сякаш бе готов да спори, но после промени мнението си.
Възползвайки се от предимството на изненадата, по-добрата си подготовка и подходящото въоръжение, парашутистите вече приключваха със съпротивата в сградата. Търкот ги следваше по етажите, докато лично не се увери, че сградата е чиста, с изключение на онова, което се криеше зад яките стоманени врати на приземния етаж.
Една от „птичките“ бе поразена от картечен огън и опита аварийно кацане. В мига, когато корпусът й се удари в земята, екипажът й, състоящ се от четирима души, изскочи навън и бе въвлечен в наземната престрелка.
Пилотите от останалите хеликоптери продължаваха стрелбата, за да попречат на нови контраудари с преносими противосамолетни ракети. Огромният разход на муниции заплашваше скоро да ги остави без никакви резерви.
Приближи се ято Ф-18 и свръхточните им бомби, следващи невидимите лазерни показалци, нанесоха ужасяващи поражения. Ефектът бе потресаващ.
— Една минута! — обяви пилотът.
Полковник Спиърсън включи микрофона.
— Свалете ни с първата вълна! — нареди той. Пилотът погледна през рамо към Дънкан и тя кимна. „Блекхоук“ се наклони надолу, право към експлозиите, които озаряваха долината.
Малко след това хеликоптерът докосна земята и Дънкан скочи от рампата, следвайки Спиърсън. Почти веднага машината се вдигна право нагоре.
— Как са хората вътре? — извика тя.
Спиърсън притискаше с ръка слушалките, за да изолира рева на двигателите.
— Слизат в мазето. Понесли са малки загуби, но сградата е прочистена.
Търкот и Ридли огледаха стоманената врата. Командирът се обърна и махна с ръка на един от сапьорите.
— Хайде, момче, разкарай това нещо от пътя ми!
Сапьорът смъкна тежката раница от гърба си и извади отвътре черен, конусообразен предмет, дълъг около метър. Прилепи основата му към долния край на металната врата и се зае да развива детониращия шнур.
— Всички да се скрият! — нареди сапьорът и парашутистите не чакаха втора подкана.
Битката на повърхността почти бе приключила, разпокъсаните отряди на наемниците бяха обградени и войниците един по един се предаваха. Хората на Спиърсън ги проверяваха, търсейки учените, които бяха работили в района.
Междувременно Спиърсън прослушваше честотата на парашутистите в сградата и вече знаеше, че се готвят да взривят стоманената врата.
— Още са в мазето — подметна той на Дънкан.
— Ами да слезем при тях — предложи тя.
— Хубаво. Успокой се — твоят човек е жив и здрав.
Единствената реакция бе, че Дънкан едва забележимо забави крачка.
От експлозията Търкот почувства ужасна болка в главата, а дробовете му се напълниха с прахоляк. Първи в отвора нахлуха сапьорите, които предвидливо носеха газови маски.
Търкот с мъка овладя нетърпението си. Не беше екипиран да е сред първите. В този момент се появиха Спиърсън и Дънкан.
— Това трябва да е — рече им той.
— Да изчакаме хората ми да огледат вътре — отвърна Спиърсън.
— Аха — кимна неохотно Дънкан и се обърна към Търкот. — Добре ли си?
— Май вече съм прекалено стар за подобни игри — оплака се той и забеляза, че Спиърсън се ухили.
Минутите се нижеха бавно. Най-сетне, след около половин час чакане, отвътре се показа покритият с прах майор Ридли. Той смъкна газовата си маска и избърса очи.
— Открихте ли някой от учените? — попита го Дънкан.
Ридли изглеждаше леко объркан.
— Учени ли? Там всички са мъртви. До един.
— Как? — попита изненадано Спиърсън.
Ридли сви рамене, но очевидно мислите му бяха другаде.
— От газ, най-вероятно. Сигурно е бил пуснат веднага, щом са подали сигнал за тревога. Това е била задачата на наемниците — да ни забавят, докато отровният газ си свърши работата. Нещастниците са се оказали в капан — като опитни мишки. Изглежда не са им позволявали да се показват много-много навън. Нищо чудно да са живели вътре с години. Видяхме много тунели, пълни с припаси. Жилищни помещения. Столова… Ей такива работи…
— А открихте ли аирлианския артефакт? — попита Търкот.
— Артефакт ли? — повтори Ридли и се разсмя, а в гласа му се долови маниакална нотка. — О, да, сър, долу е пълно с артефакти. — Той се пльосна в една кресло. — Но най-добре сами да ги разгледате.
Спиърсън ги поведе в тунела. Беше дълъг, с бетонни стени и на стотина метра по-навътре правеше остър завой. Ридли се оказа прав за запасите. Имаше множество странични тунели, натъпкани с екипировка и припаси. Някои от тунелите бяха предназначени за обитаване и хранене. Пред всяка врата стоеше по един пост от САС и докладваше на полковника, че вътре няма живи обитатели.