Нейбингър не можеше да понася видеоконференциите. Толкова неестествено бе да седиш пред един монитор, на който се виждат другите участници, и да зяпаш в миниатюрната камера над него.
Вече знаеше поне една от причините да бъде поканен. Гънфилд Гронад, директорът на островния Комитет, бе изпаднал в немилост пред центъра заради поредицата от гафове — например изгубената телепатична връзка със стража, липсата на свежа информация за находките в пещерата и общия безпорядък в лагера. Нейбингър изпитваше известно съжаление към младия норвежец, провалил се съвсем не по своя вина.
За Гънфилд допълнителен смут всяваше и присъствието на Питър Стърлинг на екрана на компютъра пред тях. Стърлинг беше главният пълномощник на КИСПП. Доскоро генерален секретар на НАТО, той бе прехвърлен от Съвета за безопасност на новата длъжност, за да координира действията на различните инстанции. Стърлинг бе човек с желязна ръка и в последно време се радваше на значително внимание от страна на медиите. Не скриваше привързаността си към прогресивистите и смяташе, че работата трябва да се свърши бързо и с много ентусиазъм.
Нейбингър огледа и другите присъстващи в заседателната зала. Мярна му се Борис Иванов, заместник председателят на Комитета, лицата на другите бяха твърде умалени. Присъствието на Иванов бе по-скоро жест към руската страна, опит да се балансират силите, но Нейбингър не се съмняваше, че Стърлинг ще дирижира оркестъра.
— Някакви новини, господа? — заговори пръв Стърлинг, без намек за усмивка по набръчканото му лице.
— Не, сър — призна Гънфилд. — Стражът продължава да мълчи и…
— Някакви признаци да е изпращал или получавал информация?
— Никакви, сър.
— Трябваше да си отваряте очите. Защото ние получихме отговор.
Нейбингър се наведе напред.
— На посланието?
— Разбира се, че на посланието — рече подразнено Стърлинг. — Пристигна вчера. Засечен е от няколко прослушвателни станции.
— В новините не се споменаваше подобно нещо — подхвърли учудено Нейбингър.
— Естествено — засмя се Стърлинг. — Засега го пазим в тайна, но няма да продължи дълго. Все още координираме информацията между различните страни, които са го приели. Уверени ли сте, че стражът не е получил отговора? — повтори Стърлинг.
— Сър — събра смелост Гънфилд, — и да го е получил, няма как да го знаем. Приемането е пасивно действие. Виж, ако стражът реши да изпрати ново съобщение, нашите детектори със сигурност ще го засекат.
— Под каква форма е отговорът? — попита Нейбингър.
— Всичко изглежда прекалено сложно и объркано, за да сме наясно къде е началото и къде — краят. Предполагаме, че част от него е предназначена за стража. Нещо като предварително уговорен код.
— А другата част? — попита Нейбингър.
— Цифрова. В двоичен код — Стърлинг неочаквано се изчерви. Предназначена е за нас. За човечеството.
— И какво се казва в нея? — попита Гънфилд.
— Ще ви изпратим подробния текст по сателитната връзка. Не е много.
— Все пак — в общи черти — настоя Нейбингър.
— Ще видите — отвърна загадъчно Стърлинг. — Нямам право да го съобщавам на когото и да било, преди да бъде взето решение за информиране на световната общественост. Но ще ви кажа едно нещо, господа — нещата са се променили и ще се променят още.
Нейбингър вдигна ръка.
— Откъде е дошло посланието? Да не идва нов кораб-майка?
Стърлинг присви очи, огледа аудиторията край него и накрая произнесе лаконично.
— От Марс.
Гънфилд не можа да скрие удивлението си.
— От Марс ли?
Нейбингър кимна на някакви свои мисли.
— Какво смятате, професоре? — попита Стърлинг, забелязал движението.
По дяволите, рече си Нейбингър. Не можеше да свикне да е под наблюдението на някаква машина.
— Марс не е толкова необясним, поне от археологическа гледна точка.
— Продължавайте — нареди Стърлинг.
— Аирлианската атомна бомба е намерена в Голямата пирамида в Гизе, съвсем близо до Кайро. Според някои египтолози думата „Кайро“ означава „Марс“. Странно съвпадение, не мислите ли? Имате ли представа откъде точно на Марс е било изпратено съобщението?
— Сидонийският регион в северната полусфера.
— Предполагам, знаете какво е било заснето в сидонийския регион на Марс?
— Защо вие не ни кажете? — озъби се Стърлинг.
— Добре. В началото е изглеждало като изпъкнало очертание на лице върху повърхността на планетата. Открито е през юли 1976 от учени в НАСА, които са оглеждали изображенията, изпратени от сондата „Викинг“. — Нейбингър спря да си събере мислите, но никой не го прекъсваше. — През 1979 неколцина компютърни инженери от Центъра за Космически полети „Годард“ разглеждали отново дигиталната плака с лицето, после разширили зоната на изследване, като уголемили изображението в непосредствения район около него. И открили нещо, което наподобявало пирамида. Ако наистина я има, височината й ще е триста метра, а дължините на всяка от основите й — по три километра. В сравнение с нея Голямата пирамида в Гизе би била истинско джудже…