— Откъде знаете всичко това? — попита навъсено Стърлинг, дали задето му бяха отнели възможността да блесне с познанията си, или от опасения, че Нейбингър е скривал информация, получена от стража.
— Имам близък приятел в най-уникалния клон на археоастрономията — изучаването на археологически обекти в космоса. Излишно е да обяснявам защо този човек се чувстваше донякъде пренебрегнат от колегите си — хората не си склонни да вярват, че е възможно да бъдат изследвани археологически обекти в космоса. Запознахме се на един симпозиум и бързо открихме, че имаме сродни интереси що се отнася до откритията върху марсианската повърхност и тези край Гизе. От тогава поддържаме връзка.
— Продължавайте за Сидония — кимна Стърлинг.
— Лицето, наречено Марсиански сфинкс — ако не ме лъже паметта — е с диаметър два километра и половина и височина петстотин метра.
— По-скоро четиристотин, съдейки по анализа на сянката му върху повърхността — поправи го Стърлинг.
— Добре, нека са четиристотин. Очевидно разполагате с по-конкретна информация. А някакви нови подробности за Града?
— Какъв град? — попита стреснато Гънфилд.
Нейбингър се завъртя към него.
— Ами да. В непосредствена близост до Марсианския сфинкс и пирамидата са били забелязани няколко по-малки пирамиди. И някакъв обект, който нарекли Крепостта — четири прави черти, подобно на стени, обграждащи черен вътрешен двор. Специалистите смятат, че комплексът от пирамидите и Крепостта вероятно е град.
Нейбингър се обърна отново към Стърлинг.
— Сега вече знаем, че онова, което отначало в НАСА са помислили за случайно съчетание от сенки, в действителност е феномен с извънземен произход — най-вероятно аирлиански. Дали това не е аирлианска колония?
— Напълно възможно — съгласи се Стърлинг. — И ако на Марс е съществувал друг аирлиански пост, този факт може да обясни много неща, отхвърляни досега като случайни съвпадения. Като например това, че руснаците са изстрелвали общо десет автоматични сондажно-разузнавателни експедиции до Марс, без особен успех. Няколко от ракетите носители избухнали още при излитането. Две от тях изгубили контрол в околоземна орбита и паднали в океана. Други три стигнали до Марс, но роботите така и не пратили сигнали от повърхността. Само един се държал прилично през целия път и кацнал без затруднения. Дори започнал да изпраща някои особено странни и необясними сигнали, след което замлъкнал окончателно.
— Ами американските експедиции? — попита Нейбингър.
— Достатъчно е да се каже, че не могат да се похвалят с по-голям успех. През 1976 две сонди от типа „Викинг“ наистина достигнаха Марс и успяха да пуснат сонди към повърхността, но и в двата случая сондите кацнаха доста далеч от Сидония, а самите сателити нито веднъж не прелетяха над онзи район.
— Забравихте „Патфайндър“ — промърмори Нейбингър. — Хитът от новините през миналата година.
— Да, наистина — съгласи се Стърлинг. — Но той се приземи на значително разстояние от Сидонийския регион. А обсегът на подвижната платформа е толкова ограничен, че ще му са нужни няколко десетки години, за да стигне до там — ако преди това не му се изчерпят енергоизточниците. Сега в НАСА има нова идея — родена по-скоро от няколко ентусиазирани глави. Решили са да използват последните резерви от гориво на „Викинг II“, за да променят орбитата му така, че от нея да може да се наблюдава Сидония. Въпросът е какво ще видят там. Докато бяхте в контакт със стража, той не ви ли предаде някаква информация за възможен аирлиански пост на Марс?
Нейбингър поклати глава. На никого не беше казвал за последното изображение, което бе получил и не смяташе, че тъкмо сега е моментът да наруши мълчанието си.
— Не. Но не бива да забравяте, че връзката ни беше прекъсната още в началото. Останаха толкова неизяснени неща. А съобщението? В него не се ли съдържа нова информация?
— Ще разберете сам, когато го предоставим на медиите — отвърна Стърлинг. — Но искам да сте в готовност. Трябва да знаем дали между стража и Сидония съществува постоянна връзка. Имаме подозрения, че там е изоставен още един компютър от аирлианците и ако съумеем да предизвикаме диалог между двете машини, ще получим неоценима информация. Помислете само за скритите възможности. Напомням ви, че засега тези сведения не бива да стават достояние на медиите. Време е да прекъсваме.