То прецени внимателно вероятностите и накрая взе решение. Първо, изпрати съответния отговор на Земята, след това активира главната програма. До пълното й разгръщане щеше да мине още известно време.
Чакането не го безпокоеше. Първо, защото то не беше живо и второ, поради факта, че и без това бе прекарало няколко хилядолетия в очакване да настъпи този момент. Тъй че още няколко дни едва ли щяха да имат значение.
8.
Лиза Дънкан подаде на Майк Търкот папката, обозначена с големи червени надписи „строго секретно“ отвън и на всеки от листовете, и се настани на седалката срещу него. Двамата бяха съвсем сами в предното отделение на големия Боинг-707 на ВВС. Зад тях бяха натрупани купища апаратура, а персоналът, който работеше на нея, бе преместен в другата класа.
Търкот разтвори папката и зачете първата страница. Почти веднага вдигна глава и я погледна учудено.
— Откога знаеш, че е имало съобщение до стража?
— Току-що го научих. Бях ужасно заета да предавам доклада за събитията в Етиопия и да уредя този самолет за Великденския остров.
В момента самолетът се намираше някъде над Индийския океан и летеше право на изток. Само преди часове бяха напуснали лагера, където в момента се разполагаха силите на ООН и пристигаха учени от КИСПП.
— Пуснали са го и в новините — съобщи му тя.
— Страхотно. Често съм си мислел, че не ни трябва разузнаване, след като си имаме Си Ен Ен.
Търкот прелисти втората страница и прочете посланието от Марс, изписано с едри, печатни букви.
ПРИВЕТСТВИЯ
МИРЪТ Е НАША ЦЕЛ
АСПАСИЯ
КРАЙ
— Какво, по дяволите, означава това?
— Това е само част от съобщението в двоичен код, очевидно предназначено за нас.
— Аспасия? — прочете на глас Търкот. — Че той отдавна трябва да е умрял.
— Може би компютърът на Марс не го знае. Може би просто реагира на съобщението на стража и пуска предварително направен запис. По-важното е, че предизвикахме обмяна на информация между компютрите.
Търкот прелисти следващата страница и втренчи поглед в снимката с Лицето от Марс. Следваше подробна информация за Сидонийския регион.
— Ама че странна история — промърмори той, докато четеше.
— Да, кой би очаквал? — въздъхна Дънкан. — Имам предвид, че на Марс явно има втори страж.
— Не точно втори. Забравяш онзи от Джамилтепек, който бе унищожен в Дълси. Кой знае дали няма и други? Но защо трябваше да го научим от пресата? Онези от КИСПП не ни ли вярват вече?
— Изглежда се опасяват от изтичане на информация.
— С други думи, не ни вярват.
— Говориш така, сякаш не си на служба в КИСПП.
— Аз съм войник от американската армия и изпълнявам заповедите на моето командване. Може да не ми харесват, но когато подписвах договора, и думичка нямаше за харесване. Ами ти — нали държеше пост в „Меджик-12“? Как ще докажеш, че не си била в течение на всичко, което се е вършило?
— Знаеш, че не съм била — тросна се тя и го погледна обидено.
Търкот вдигна ръка.
— Ей, не се сърди. Аз съм само един тъп войник и въпросът ми беше по-скоро риторичен. Но по същия начин и аз не съм част от онова, което върши Комитета. — Той кимна към папката със секретни документи. — Съдейки по това тук, КИСПП тръгва по стъпките на „Меджик“, обладан от фикс-идеята, че знае и разбира всичко и може да запази истината в тайна дотогава, докогато му е изгодно.
— Не вярваш ли на Комитета?
— А ти, Лиза? — той я погледна втренчено. За пръв път се обръщаше с малко име към нея.
— Аз ли? Не, не вярвам. Не си направиха труда да ме информират за катастрофиралия над Русия космически кораб. Може и да е обикновен бюрократичен пропуск, но нищо чудно да е съвсем преднамерено. Едно нещо ще ти кажа за това съобщение — то ще даде нови козове на прогресивистите, а те и без това дърпат конците в КИСПП.
— Защо?
— Такава е политиката в ООН. Да се сближават народите. Каква по-добра идея за сближение от съществуването на аирлианската раса?
— Какво ли искаше да каже компютърът с това „мирът е наша цел“? И трябва ли да му се доверяваме?
— Скоро кацаме на острова — произнесе уморено Дънкан. — Да видим какво ново ни чака там. Нямам представа какво е искал да каже компютърът, пък и сигурно възможностите му са доста ограничени, след като е чак на Марс. По-добре прочети последната страница от доклада.