Междувременно Комптън се завъртя наляво и погледна към съседния екран — изпълнен с плътно изписани знаци.
— Започна да пристига информация — рече тя с удивително спокоен глас. — Истинска информация — добави Джийн, за да уточни че не става дума за фонов шум.
— Исусе Христе — промърмори Брилън, осъзнавайки едва сега какво означава това. Контакт. Не първи — този вече бе станал с откриването на извънземните машини — но затова пък първият жив контакт, в сравнение с който всичко досегашно направо бледнееше.
Комптън погледна индикаторите под екрана.
— Олеле, че силен сигнал. Сякаш идва от съседната стая — тя погледна партньора си. — Жив ли си още?
— Опитвам се да го уловя с проклетите чинии — рече задъхано той. — Но лъчът е толкова плътен, че непрестанно го изпускам.
— Как можеш да подаваш радиоемисия в тесен лъч? — зачуди се Комптън.
Брилън нямаше време да отговори на хипотетичния въпрос, тъй като бе зает до гуша. Комптън се извърна чевръсто към един от свободните компютри и нареди достъп до сателитната мрежа на Министерството на отбраната. За целта набра двата адреса, които бе запаметила, но никога досега не бе използвала. Веднага след като получи свободна линия, тя написа:
>АНС и СТААР, тук ЦНОК-10.
Засякохме радиоемисия на 236 градуса.
Помисли малко, проклинайки ограниченото си време, и бързо добави:
>АНС и СТААР, тук ЦНОК-10.
Емисията не е фонов шум.
Тъкмо се облегна назад, когато на екрана се появи отговорът:
>ЦНОК-10, тук АНС.
Приемаме.
>ЦНОК-10, тук СТААР.
Източник и направление на емисията?
Записвате ли съобщението?
Комптън поклати глава, подразнена от въпросите на СТААР.
>Тук ЦНОК-10.
В момента уточняваме източника и направлението. Записваме цялата информация. Сигналът е със значителна сила и същевременно е концентриран.
— Успя ли да го засечеш? — викна тя на Брилън.
— Уха — отвърна щастливо вторият оператор. — Ей сега ще ти пратя данните. Все още нищо за направлението, освен че е на запад или на юг от нас. Нали знаеш, никой не е предполагал, че ще се наложи да се засича приемен източник върху земната повърхност.
Комптън зареди друга програма на своя компютър, успоредна с диалоговия прозорец за разговор с Агенцията за национална сигурност и СТААР. Тя прехвърли данните за местоположението на източника в диалоговия прозорец и ги изпрати.
>ЦНОК-10, тук СТААР.
Какво става с предаваната информация?
Комптън погледна към стенния екран.
>Тук ЦНОК-10.
Започвам прехвърляне на записите и компютърната информация, веднага щом източникът преустанови емисията. Все още приемаме.
>Тук АНС.
Има ли опасност от изтичане на информация?
Комптън погледна към Брилън. Не й обръщаше внимание, бе съсредоточен в работата си. Комптън плъзна ръка под бюрото, напипа превключвателя, който й бяха дали от АНС, и го задейства. Сега вече контролният център бе откъснат от външния свят, с изключение на линията, която тя използваше.
>Тук ЦНОК-10.
Взех необходимите мерки.
>Разбрано, ЦНОК-10. Говори АНС.
Пренасочваме ресурси във ваша посока, за да осигурим безопасността ви.
— Не мога да засека направлението — оплака се Брилън. — Някъде на югозапад е, но къде точно… Не е никак близо.
— Великденските острови — произнесе развълнувано Комптън и се сепна.
— Божичко! — възкликна Брилън. — Та това е отговорът на стража.
— Да, сега вече виждам връзката… — заговори Комптън, но бе прекъсната от съобщение от СТААР.
>ЦНОК-10, тук СТААР.
Проверете отново координатите на източника. Липсват данни за наличие на звездна система в близост до емисионното трасе.
Брилън вече надничаше през рамото й.
— Това е, защото пристига от космически кораб, задници — промърмори той. — Ето защо е толкова силен. Бас държа, че вече са в пределите на Слънчевата система. И Господ Бог не би могъл да поддържа толкова концентриран сигнал през цялата галактика. — Той се намръщи, внезапно забелязал нещо нередно. — Кои, по дяволите, са СТААР?
— Агенцията за национална сигурност — обясни Комптън, макар да се съмняваше, че АНС и СТААР имат нещо общо. Инак защо трябваше да изпраща информация и на двете?
— Агенцията за национална сигурност? Мислех, че работим за университета.
— Не и точно сега — възрази спокойно Комптън. — Провери си сметките — нареди тя.
Брилън изсумтя нещо, но все пак седна на компютъра и прегледа отново данните.
— Всичко е точно — обяви накрая. — Не зная кой е източникът, но посоката е същата. — Той изчисти екрана и зареди схематично изображение на Слънчевата система. — Залагам цялата си заплата, че траекторията на кораба пресича нашата Слънчева система. Трябва незабавно да се свържем с университета. Професор Клинт ще…