Выбрать главу

Търкот не се нуждаеше от ново подканяне. Изтича при скакалеца, следван от Харкър, Декемп и О’Калахан, изкатери се по гладката метална стена и скочи вътре.

Пилотът на скакалеца се бе излегнал в една от двете централни вдлъбнатини, пристегнат с колани и с ръце върху пулта за управление. Жената, която ги извика, стоеше до вграденото допълнително табло за връзка. Търкот веднага я оприличи на Зандра — в първия миг дори помисли, че е тя, но веднага забеляза някои дребни разлики.

— Уф! — въздъхна О’Калахан, който бе скочил последен. Явно за първи път попадаше във вътрешността на подобна летателна машина и най-странното, естествено, беше прозрачната обшивка, която позволяваше да се следи всичко отвън. Нито един от специалистите в „Меджик“ не бе успял да установи по какъв начин е било постигнато това безценно свойство на аирлианския метал. Още по-трудно бе за несвикналите да запазят самообладание, след като скакалецът се издигна във въздуха.

— Аз съм Олейса — представи се жената.

— И от кои сте? От Аспасия или от Артад? — попита я Търкот.

Жената го погледна безизразно.

— Аз съм от СТААР. Дойдох тук, за да ви откарам в Южна Корея — при Зандра.

Търкот поклати глава.

— Налага се да продължим към Голямата цепнатина в Африка.

Пилотът вдигна глава от седалката.

— Авиобазата Осан — нареди му кратко Олейса. Пилотът кимна и отново насочи вниманието си към управлението.

— Слушайте… — понечи да заговори Търкот, но жената вдигна ръка.

— Ще отидем в Африка, но след като вземем Зандра. Няма да ни отнеме много време.

— Ами „изтребителите фу“?

— Все още не са ни засекли.

— И ако ни засекат?

— Ако ни засекат — ще вземем мерки.

Лиза Дънкан се вцепени от изненада, когато, още щом се спусна в скакалеца, се озова в прегръдките на Майк Търкот. Намираха се на една от пистите в авиобазата Осан, а районът наоколо бе блокиран от полицейски коли със запалени светлини.

— Благодаря ти — бе всичко, което промълви Търкот със сподавен глас. Чувстваше се на ръба на силите си след всичко, което бе преживял през последните няколко дни.

— Налага се да тръгваме час по-скоро — припомни им Зандра, която също бе влязла в скакалеца. Освен нея, единствени пътници бяха Олейса и пилотът. Баретите и О’Калахан вече се бяха прехвърлили в базата.

— Към Голямата цепнатина, нали? — попита Търкот.

Зандра кимна.

— Знаеш ли как може да се освободи рубинената сфера?

— Нейбингър ми каза.

— Хубаво.

— А вие защо не знаете? — попита Търкот, докато скакалецът набираше плавно височина в югозападна посока.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами нали работите за аирлианците. Искам да кажа, че сте на тяхна страна. Защо тогава не знаете? Нищо чудно и вие самите да сте аирлианци.

— Не съм аирлианка, нито работя за тях — отвърна Зандра. Аз защитавам човешката раса.

— Мислех, че сте на служба в СТААР.

— Така е.

— Но какво означава това име?

— Стратегическо-тактически алианс за антиизвънземно реагиране — обясни Зандра. — След като хората от „Меджик“ откриха кораба-майка и скакалците, президентът Айзенхауер знаеше, че Земята е била посещавана от пришълци. Време беше да се помисли за това как ще действаме, в случай че ни предстои контакт с някаква форма на извънземен живот. Създаден бе комитет от изтъкнати по онова време специалисти, включващ психолози, военни експерти, социолози, физици — всички, които можеха да помогнат с нещо. След неколкоседмична мозъчна атака се роди решението за тази, тогава все още хипотетична ситуация: трябва да бъде основана тайна правителствена организация, която в случай на контакт да вземе нещата в свои ръце.

Зандра спря да си поеме дъх и се огледа. Летяха над Индийския океан, но скоро щяха да свият към бреговете на Африка. Вътре в скакалеца цареше тишина. Всички я слушаха напрегнато.

— Едно от най-важните изисквания, които поставиха експертите, бе споменатата организация, която получи названието СТААР, да бъде снабдена с изключителни пълномощия, които да й позволяват да действа, когато е необходимо, дори без административни процедури на висшестоящите инстанции. Преобладаващото мнение на специалистите било, че при подобна обстановка СТААР ще трябва да работи в неизследвана територия и следователно да взема решения на място и според случая.

— Което е напълно в разрез с нашите демократични принципи за управление — отбеляза сухо Лиза Дънкан. — Управление от човек, избран чрез пряко гласуване от народа.

— Според мен решението е разумно — възрази спокойно Зандра. — Вместо да прехвърля огромни средства на СТААР и по такъв начин само да увеличава бумащината, президентът Айзенхауер просто е поставил в разположение на алианса всички възможни лостове, с които разполага държавата, включително армията, ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и прочее. От нас се искаше само да действаме, когато удари часът.