— И през цялото това време сте чакали? — попита Търкот.
— Да.
— Защо не предприехте нещо по-рано?
— Защото съществува едно ограничение в президентския указ. Нямаме право да действаме превантивно, а само при наличие на контакт с чуждоземска раса.
— А сега какво? — продължаваше разпита Търкот.
— Сега вече контактът е налице и ние излизаме на сцената.
— И какво възнамерявате да направите?
— Не съм сигурна — призна Зандра. — Не сме взели окончателно решение, тъй като не разполагаме с достатъчно информация. Възможно е да посрещнем Аспасия и аирлианците миролюбиво, но не е изключен и въоръжен конфликт. — Тя се обърна към комуникационното табло. — Бих искала да се допитам до Лексина — тя е моят пряк началник.
Търкот и Дънкан изглежда нямаха какво да възразят и Зандра включи предавателя.
— Лексина, тук е Зандра. При мен са Майк Търкот и доктор Дънкан.
От микрофона се разнесе тъничък глас:
— Капитане, у вас е информацията, която ни е нужна, за да вземем особено важно решение. „Изтребителите фу“, които, както знаем, са под контрола на Аспасия, извършиха нова поредица от враждебни действия. Но преди да определим ответната ни реакция, нека чуем какво сте открили в Циан Лин. Какво точно е узнал професор Нейбингър от стража?
— Нейбингър беше убеден, че Аспасия идва на Земята, за да си възвърне кораба-майка и да унищожи планетата. — Търкот се опитваше да предаде само най-важното от наученото. — Цианлинският страж показа в друга светлина историята, която узнахме на Великденския остров: според него бунтовникът е бил Аспасия, а Кортад или аирлианската полиция, водена от някой на име Артад, се опитвали да спасят човешката раса.
— И на кого да вярваме? — попита Лексина.
— На никого.
— Защо смяташ така, Майк? — намеси се Дънкан.
— Защото не разполагаме с никакви доказателства, само с противоречиви истории, които не изглеждат особено достоверни. Не бива да забравяме най-важното — Земята е нашата планета. Тези аирлианци са се настанили тук неканени, направили са своя база, взривили цял един континент, когато не съумяли да изгладят различията си, и сега се опитват да ни въвлекат в техния конфликт. Казвате, Аспасия бил защитник на човешката раса, стараел се да не се намесва в самостоятелното ни развитие. Но и с нищо не е помагал, така ли е? Както и останалите аирлианци. Слушайте, това не е „Стар Трек“, на карта е заложена съдбата на цялото човечество. Хайде пак да повторим твърденията на двете страни: според стража на Аспасия, той е разрушил Атлантида и е оставил своя компютър под Великденския остров, откъдето и до ден днешен се управляват „изтребителите фу“. Компютърът на Артад пък твърди, че потопяването на Атлантида е дело на Артад, който скрил своя страж в Джамилтепек — по-късно негова жертва стана генерал Гулик — оставил атомната бомба в Голямата пирамида, което предполагам означава, че пирамидата е била вдигната по негово указание и следователно представлява един вид намеса в развитието на египетската цивилизация, да не говорим за нещастниците, загинали при построяването на онзи участък от Великата китайска стена, където е изписан староруническият символ „Помощ“. Не е тайна, че „изтребители фу“ са придружавали „Енола Гей“ при полета й до Хирошима и Нагазаки, но не са се намесили по никакъв начин. Какво излиза накрая — стоят тук, уж не пречат, но и не ни помагат с нищо. Защо да мислим, че сега ще е различно? Според мен, Аспасия идва тук, движен от собствените си интереси, не от грижа за нашите. Тъй че, въпросът е защо се връща точно сега? С какво са се променили нещата?
Лиза Дънкан се обади първа, след кратко мълчание.
— Стражът в Джамилтепек — ние го преместихме, а след това беше унищожен.
Търкот кимна.
— Ти беше права, че сферата е един вид апокалиптично оръжие. Според Нейбингър тъкмо унищоженият страж е отговарял за контрола над рубинената сфера. Зная как да освободя сферата — продължи Търкот. — Но тя ще падне в бездната и ще предизвика верижна реакция, която може да унищожи цялата планета. Грешката на „Меджик“ е била, че са извадили стража от Джамилтепек — сега сферата е лишена от защита. Ето я промяната, която Аспасия е чакал. Спомнете си също, че те взривиха „Викинг“, тъкмо преди да ни подаде директна картина от марсианската им база. Два „изтребителя фу“ потопиха „Пасадена“ и целият й екипаж загина. Кога стана това? След като Аспасия се събуди. Изглежда вторият страж е прав — Аспасия не е такъв приятел на човечеството, за какъвто се представя и какъвто бихме искали да срещнем в първия си контакт. А ето, че сега идва на Земята с флотилия от шест кораба. — Търкот огледа един по един присъстващите. — Какво ни остава? Или да легнем по гръб с вирнати крака и надежда да ни почешат одобрително по коремчетата, или… да се бием. Няма абсолютно никакъв начин да решим кой от двата пътя да изберем, преди да е станало твърде късно.