Гласът на Лексина изпълни краткотрайната тишина, която последва речта му.
— Прав сте. Според една от директивите в президентския указ, трябва всячески да възпрепятстваме кацането на пришълци, освен ако не разполагаме с абсолютно сигурни доказателства за тяхната добронамереност. Така че, от гледна точка на СТААР, по-нататъшният начин на действие вече не буди съмнение. Ние ще се противопоставим на Аспасия.
Търкот потърка замислено брадичката си. Мина му през ума, че Кели Рейнолдс би дала мило и драго да присъства ма този разговор. Все още не можеше да се отърве от подозрението, че СТААР не казва цялата истина за себе си. Някога в рейнджърската школа ги учеха, че първо се действа срещу най-голямата заплаха, а сега тя беше Аспасия. После — когато може — щеше да си разчисти сметките със СТААР.
Търкот сигурно щеше да остане изненадан, ако знаеше, че в действителност Кели Рейнолдс присъства на техния разговор. Двамата с майор Куин се бяха надвесили над апарата, който предаваше обсъждането, излъчвано по специален канал от скакалеца към тайната база „Скорпион“ в Антарктида. Куин бе успял да го засече, благодарение на връзките си в Агенцията за национална сигурност.
— Но какво правят те! — подскочи Кели, след като разговорът приключи. — Аспасия им каза, че идва с мир. Трябва да му вярваме.
— Кажи го на хората от „Пасадена“ — отвърна мрачно Куин.
— Те първи стреляха! — възрази Кели.
— Да, така е. Но „изтребителите фу“ можеха да не унищожават подводницата. Достатъчно беше да обезвредят торпедата и да продължат.
— Това е автоматична реакция! — не се предаваше Кели. Тя се пресегна и сграбчи Куин за ръката. — Моля те, дай ми един скакалец. Искам да отида при стража на Великденския остров преди да се е случило нещо непоправимо.
Куин сви рамене и кимна. И без това бе затрупан със задачи.
— Вземи „Скакалец 6“ — рече той. — Ще предупредя пилота.
— Космическият център е засякъл „изтребител фу“, който лети в посока към нас — разнесе се гласът Лексина от говорителя. — Налага се спешно да евакуираме хората си. Освен това има данни за повишена активност на „фу“-та в района на Голямата цепнатина. Мисля, че Аспасия размества пешките си.
— Успех!
„Известна активност“ бе твърде неточен израз.
Два Ф-14, вдигнати от борда на „Джордж Вашингтон“ следяха „изтребителите фу“ от дистанция осемдесет километра. Именно те се оказаха първите жертви, когато неочаквано „фу“-тата свърнаха обратно и ги доближиха, предизвиквайки спиране на двигателите им. След това се насочиха към лагера в Етиопия, снижиха се над вертолетната площадка и унищожиха всички паркирани там машини с плътни лъчи златиста светлина.
Единствените оцелели бяха полковник Спиърсън и няколко души от специалния отряд. Заели позиция във входа на тунела, те очакваха да бъдат подложени на унищожителна атака и непрестанно изпращаха радиосигнали за помощ.
„Ноктите“ бяха на по-малко от осем часа път до Земята и постоянно меняха позициите си. Но всеки път, когато някой от тях застанеше отпред, от носа му за кратко бликваше златиста светлина.
Дори пилот-ветеран от Втората световна война би могъл да познае какво правеха — изпитваха оръжията си, за да се уверят, че функционират правилно.
36.
— Рубинената сфера е ключът — обяви Търкот. — Не бива да позволим на Аспасия да я вземе.
Скакалецът летеше право на запад, заобикаляйки най-южната част на Индийския полуостров.
— Но как да го спрем? — попита Дънкан. — Разполага с цяла флотилия, да не говорим за „фу“-тата и стража на Великденския остров. Как да се справим с тях?
— Е, през всичките тези години в СТААР не сме седяли със скръстени ръце — намеси се Зандра. — След като анализирахме внимателно данните за сблъсъците с „изтребителите фу“ стигнахме до извода, че те умеят да управляват електромагнитната енергия по такъв начин, че противникът бива или обездвижен, или поставен под техен контрол — както бе в случая с торпедата.