Осемнадесет хиляди метра.
Шестнадесет и петстотин. Къде, по дяволите, бяха „фу“-тата?
Пъркинс включи за няколко секунди радара и бързо го изключи.
— Хайде, ела при татко — прошепна той. Отново запали радара, опитвайки се да примами врага.
Изведнъж почувства, че някой удря по облегалката. Беше Стантън. Пъркинс изключи радара и се огледа. Ето ги! Отпред и вляво, те набираха бързо височина, за да ги посрещнат — два малки блестящи овала.
Пъркинс наклони щурвала така, че да извият към тях. След това се съсредоточи върху лявата цел, надявайки се, че вторият самолет ще поеме другата.
Той освободи лявата си ръка и разгъна миниатюрния кръгъл мерник — истински анахронизъм, монтиран в самолета заради изключително рядката възможност от самоизключване на компютризирания указател на целите, който ги проектираше върху предното плексигласово стъкло на кабината. Беше ужасно трудно да изправи носа на самолета така, че да вкара целта в мерника. Знаеше, че ще има възможност само за един изстрел, преди „изтребителят фу“ да прелети край него и че в този невероятно кратък миг ще трябва да отчете своята собствена скорост, темпа на падане и траекторията на противника. Подобна задача би накарали да затрепери от ужас дори най-закоравелия във въздушни двубои ветеран от Втората световна война, тъй като общата скорост на сближаващите се обекти надхвърляше три хиляди километра в час, бързината на спускане бе приблизително триста метра на всеки десет секунди, а противникът на всичко отгоре се изкачваше.
— Хайде, бебче, къде си — мърмореше си Пъркинс, присвил очи. След пет секунди щяха да се разминат.
„Изтребителят фу“ изплува в дясната част на мерника и Пъркинс завъртя щурвала в същата посока, положил палец върху спусъка. Пусковото устройство бе с електромеханично задвижване, но консумацията на ток бе толкова нищожна, че едва ли можеше да бъде засечена.
Пъркинс натисна спусъка. Двадесетмилиметровото оръдие М16-А1 бе разположено на лявата страна, точно под кабината. Пъркинс и Стантън почувстваха разтърсването на самолета, когато миниснарядите, с големина на бутилки за мляко, бликнаха в равномерен ритъм от гърлото на многостволовото оръдие. Пъркинс никога досега не бе стрелял с изключени двигатели. Изстрелите кънтяха почти оглушително, придружени от свиренето на въртящите се цеви и експлозиите на снарядите.
Първите снаряди преминаха вдясно и над целта, но самолетът продължаваше да се извърта и следващият откос попадна право в нея!
Бронята на „изтребителя фу“ бе конструирана да издържа на енергийни лъчения, но не и на подобна неочаквана атака. Подсилените с уран върхове на снарядите разкъсаха външната стена и се взривиха в тясното вътрешно пространство, унищожавайки аирлианския навигационен компютър и магнитния двигател.
— Да! Да! — изкрещя възторжено Пъркинс, докато следеше падането на двата поразени „изтребителя фу“. Но възторгът му секна внезапно, когато забеляза, че са подминали височината от четиринадесет хиляди метра, а двигателите им все така са изключени.
Време беше да си възвърне контрола над машината.
На борда на совалката двата Ф-14 изчезнаха от радарния екран в мига, когато угасиха двигателите си.
Търкот тихичко изпсува. Надяваше се пилотът и навигаторът да успеят да катапултират преди да е станало късно.
— Едно „фу“ пада! — докладва Зандра.
Всички се скупчиха пред екрана.
— И второто също!
От приемника се разнесе глас:
— Говори лейтенант Пъркинс. Противникът е прехванат и свален. Връщаме се у дома.
Пъркинс усещаше с нескрито задоволство тягата на двата двигателя, която го притискаше в седалката. Вторият Ф-14 летеше съвсем близо зад него и всеки път, когато поглеждаше натам, пилотът го поздравяваше с вдигнат палец.
— Този път ще влезем в „Гинес“ — подхвърли развеселено Пъркинс.
— Страшно добра стрелба, сър — отвърна с уважение навигаторът.
— Просто имах страхотен късмет — промърмори Пъркинс.
— Наш ред е — заяви Търкот. — Слизаме долу и се захващаме с рубинената сфера.
Пилотът незабавно включи пулта за управление и малко след това вече летяха право към района на Голямата цепнатина.
— „Изтребителят фу“ който нападна „Скорпион“ в Антарктида, се е върнал в тяхната база в Тихия океан.
— Което значи, че скоро може да пристигне тук, така ли? — попита Търкот.
— Аха — кимна Зандра.
— Чудесно.
За Търкот по-интересен бе фактът, че „изтребителите фу“ са атакували тъкмо станция „Скорпион“. Очевидно стражът на Великденския остров разполагаше с някаква информация за СТААР и базата им, при това повече, отколкото знаеше самият той. Повод за нови мрачни разсъждения.